Предложението на Комисията се основава на междуправителствен проект от 2006 г., обединяващ 17 държави-членки. Разгръщането на инициативата за Знака за европейско наследство в инициатива на Европейския съюз ще повиши нейните достоверност и престиж и ще подобри обществената информираност за нея.
В рамките на съществуващата схема знакът бе присъден на 64 обекта, подбрани от отделни държави-членки (вж. списъка в приложението): от къщата на Робер Шуман (френският държавник, който бе един от основоположниците на ЕС) в Си-Шазел (Лотарингия), до корабостроителницата в Гданск, Полша (мястото, където се е зародило движението „Солидарност“ — първият независим синдикат в държава от Варшавския договор, който даде тласък на събития, които в крайна сметка доведоха до обединението на континента след Студената война).
Съгласно новата предложена схема всяка от 27-те държави-членки би могла да номинира максимум два обекта на година, които да се състезават за новия знак за европейско наследство. Група от независими експерти ще прави оценка на номинациите и ще отличава максимум един обект от държава годишно. Участието в схемата е на доброволна основа.
Сред основните ползи, които биха могли да бъдат извлечени от Знака за европейско наследство, са:
- нови възможности за запознаване с културното наследство на Европа и демократичните ценности, на които се основават европейската история и интеграция;
- повишена осведоменост за европейския културен туризъм, който носи икономически облаги;
- ясни и прозрачни критерии за участващите държави-членки;
- процедури по подбор и мониторинг, които да гарантират, че знакът се присъжда само на най-подходящите обекти.
Предложеният Знак за европейско наследство се различава от други инициативи в областта на културното наследство като Списъка на световното наследство на Юнеско и „Европейските културни маршрути“ на Съвета на Европа, тъй като в рамките на този проект:
- се подбират обекти, които са играли ключова роля в историята на Европейския съюз;
- се избират обекти повече въз основа на тяхната европейска символична стойност, отколкото заради тяхната красота или архитектурни особености;
- се набляга на образователното измерение, особено за младите хора.
Ето и обектите на които е присъден знакът за европейско наследство:
БЕЛГИЯ: Дворецът на принцовете-епископи в Лиеж, Керамиката в Ререн (немскоезична общност), Археологически обект Енам, Археологически обект Куденберг.
БЪЛГАРИЯ: Археологически обект Дебелт, Мемориален музеен комплекс „Васил Левски“, Архитектурно-историческият център на Русе, Музикален център „Борис Христов“.
КИПЪР: Крепостта в Никозия, Замъкът „Колоси“, Старинният град Курион, Маршрут от 6 църкви, украсени с византийски и поствизантийски фрески, регион Тродос.
ЧЕШКА РЕПУБЛИКА : Замъкът „Кинжварт“, Жлин, градът на Томаш Бата, Въгледобивна мина „Витковице“ в Острава
Мемориал „Антонин Дворжак“ във Висока в Пржибрам.
ФРАНЦИЯ: Абатство „Клюни“, Домът на Робер Шуман, в близост до Мец, Дворът на папския дворец в Авиньон.
ГЪРЦИЯ: Акрополът, Атина, Дворецът „Кносос“, Археологическият обект „Полиохни“, Византийският архитектурен обект „Монемвасия“.
УНГАРИЯ: Кралският дворец „Естергом“, Крепост „Сигетвар“, Реставрираният колеж и Великата църква в Дебрецен, Кралският дворец във Вишеград.
ИТАЛИЯ: Родните места на Росини, Пучини и Верди, Родното място на Алчиде де Гаспери, Остров Вентотене, Площад „Капитолия“ в Рим.
ЛАТВИЯ: Историческият център на Рига, Рундалският дворец, Град Кулдига.
ЛИТВА: Творчеството на Микалоюс Константинас Чюрльонис, Историческият център на Каунас, Регионът на низината на Жемайтия и хълмът на кръстовете, Музеят на жертвите от геноцида (1940—1941 г.) във Вилнюс.
МАЛТА: Катакомбите в Рабат
ПОЛША: Корабостроителницата в Гданск, Хълм „Лех“ в Гнезно (катедрала, църква, дворци, музей), Катедрала „Св. Станислав и Вацлав“, Краков, Град Люблин
ПОРТУГАЛИЯ: Катедралата в Брага, Манастир „Иисус“ в Сетубал, Библиотеката на Университета на Коимбра, Отмяната на смъртното наказание.
РУМЪНИ: Археологически резерват „Истрия“, Дворец „Кантакузино“ в Букурещ, Румънският атенеум в Букурещ, Парк „Бранкузи“ в Търгу Жиу.
СЛОВАКИЯ:Предроманска еклезиастична архитектура, църквата „Св. Маргарита“, Копчани, Замък „Червен камък“, Гробът на генерал Милан Растислав Щефаник в Бръдло.
СЛОВЕНИЯ: Мемориална църква „Свети дух“ в Яворча, Болница „Франя“ в Долени Новаки, Гробище „Жале“ в Любляна.
ИСПАНИЯ: Кралските архиви на Арагон, Кралски манастир „Юсте“, Нос Финистер
Студентското общежитие, Мадрид
ШВЕЙЦАРИЯ: Катедрала„Св. Петър“ в Женева, Замък „Ла Сарас“, Хоспис „Св. Готхард“
