Положителното въздействие на обезщетенията при безработица и на социалните помощи
Прегледът включва и анализ, който показва, че противно на някои широко разпространени схващания хората, получаващи обезщетения за безработица, е по‑вероятно да си намерят работа, отколкото хората, които не получават такива обезщетения (при равни други условия). Това важи най-вече за добре изградените системи за социални обезщетения (като тези с постепенното намаляване на нивата на обезщетенията), придружено от подходящи условия, като например изискването да се търси работа. Тези системи се стремят да насърчават по-доброто съответствие между професионалните умения и работата и следователно намирането на по‑качествени работни места, което от своя страна помага на хората да излязат от бедността.
В прегледа се подчертава също, че в някои държави (напр. Полша, България) значителен дял безработни не са обхванати от стандартните защитни мрежи (обезщетения при безработица, социални помощи), а най-често разчитат на семейната солидарност или на неофициална трудова дейност. Безработните лица, които не получават обезщетения за безработица, имат по-малко шансове за намиране на работа, тъй като е по-малко вероятно да бъдат обект на мерки за активизиране и не са задължени да си търсят работа чрез системата за получаване на обезщетения.
Продължаващо неравенство между половете
Въпреки че по време на кризата се наблюдава намаляването на някои неравенства, пред които традиционно са изправени жените (до голяма степен поради това, че някои традиционно мъжки сектори най-силно са засегнати от кризата), неравенство между половете все още съществува по отношение на участието на пазара на труда, на заплатите и на риска от бедност. Освен това все още е налице тенденция жените да работят по-малко часове от мъжете, и макар че тя може да е в резултат на лични предпочитания, това все пак води до намалени възможности за кариера, по-ниско заплащане и по-ниски бъдещи пенсии, недостатъчно използване на човешкия капитал и, в резултат на това — понижаване на икономическия растеж и благоденствието. По този начин неравенството между половете води както до икономически, така и до социални разходи и следва да бъде ефективно преодолявано, когато е в резултат на обществени и институционални пречки или ограничения.
Колкото до неравенството между половете по отношение на отработените часове, в държавите членки се наблюдават някои отчетливи модели — в някои случаи процентът на работещите жени е висок, но те отработват относително малък брой часове (например в Нидерландия, Германия, Австрия и Обединеното кралство); в други случаи участието на жените в работния процес е по-слабо, но онези, които работят, правят повече часове (в редица страни на Централна и Източна Европа, Испания, Ирландия). Само някои държави членки (предимно северните и балтийските държави) успешно съчетават високо равнището на заетост при жените с ниска степен на неравенство между половете по отношение на отработените часове. Ефективното съчетание от политики изглежда включва равенство на работното време, широко достъпна гъвкавост в работата, стимули за разделянето на неплатената работа между партньорите, грижи за децата, които да са достъпни, по-адаптирани към работата на родителите и с по-дълго работно време.
Социално измерение на ИПС
Нарастващите макроикономически и социални различия и тези, свързани със заетостта, застрашат основните цели на ЕС, определени в Договорите, а именно да бъде от полза за всички свои членове чрез насърчаване на икономическото сближаване и да подобрява живота на гражданите в държавите членки. Последният преглед показва как семената на настоящите различия вече са били засети през първите години от създаването на еврото, тъй като небалансираният растеж в някои държави членки, дължащ се на натрупването на дълг, задвижван с ниски лихвени проценти и силен приток на капитали, често е свързан с разочароващо развитие на производителността, както и проблеми, свързани с конкурентоспособността.
При липсата на възможност за девалвация на валутата се налага държавите от еврозоната, които се опитват да си възвърнат конкурентоспособността по отношение на себестойността, да разчитат на вътрешна девалвация (ограничаване на заплатите и цените). Тази политика обаче има своите ограничения и недостатъци, не на последно място по отношение на нарастването на безработицата и социалните трудности, и ефикасността ѝ зависи от много фактори, като например отвореността на икономиката, високото ниво на външно търсене и наличието на политики и инвестиции за повишаване на неразходната конкурентоспособност.
В съобщението си относно социалното измерение на ИПС от октомври 2013 г. Комисията предложи засилено наблюдение над заетостта и социалното развитие (вж. IP/13/893). В дългосрочен план и след някои промени в Договора, фискален капацитет на целия ИПС с ударна абсорбиращата функция би могъл да допълни съществуващите инструменти за координиране на политиката.
