За по-добри резултати при цифровизацията Европа се нуждае от цифров единен пазар

Андрус Ансип, заместник-председател на Комисията, отговарящ за цифровия единен пазар, заяви: „Това е една макар и малка промяна в правилната посока. Като цяло ЕС отбелязва напредък, който обаче все още е недостатъчен. Междувременно други държави и региони по света и се развиват по-бързо. Ето защо трябва да инвестираме повече в цифровизацията и да доизградим цифровия единен пазар във възможно най-кратък срок: така ще се подобрят резултатите при цифровизацията и ще бъдат осигурени първокласна свързаност, публични услуги онлайн и процъфтяващ сектор на електронната търговия.“

Мария Габриел, комисар по въпросите на цифровата икономика и цифровото общество, заяви: Очакваме бърз напредък по основни реформи, като например Европейския кодекс за електронните съобщения, който има за цел да стимулира инвестициите в подобрена свързаност. „Тазгодишният индекс за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото показва, че трябва да положим повече усилия, за да преодолеем липсата на цифрови умения сред нашите граждани. С включването на повече цифрови технологии и осигуряването на съответните умения ние ще дадем по-големи възможности на гражданите, предприятията и публичните администрации. Това е пътят към успешното цифрово преобразуване на обществото ни.

През изминалата година ЕС продължи да подобрява резултатите си в областта на цифровите технологии, като разликата между най-силно и най-слабо развитите държави леко намаля (от 36 на 34 пункта). Най-добре класираните от DESI за 2018 г. държави са Дания, Швеция, Финландия и Нидерландия, което ги нарежда сред световните лидери в областта на цифровизацията. Те са следвани от Люксембург, Ирландия, Обединеното кралство, Белгия и Естония. Ирландия, Кипър и Испания отбелязаха най-голям напредък (с повече от 15 пункта) през последните четири години. При все това на някои други държави от ЕС все още им предстои дълъг път и ЕС като цяло трябва да постигне подобрение, за да бъде конкурентоспособен на световната сцена.

DESI за 2018 г. показва:

Свързаността се е подобрила, но е недостатъчна, за да отговори на бързо нарастващите потребности

  • Свръхвисокоростната свързаност от поне 100 Mbps е достъпна за 58 % от домакинствата и броят на абонаментите се увеличава с бързи темпове. 15 % от домакинствата използват свръхвисокоскоростен широколентов достъп: това е два пъти повече в сравнение с отпреди две години и пет пъти повече отколкото през 2013 г.
  • 80 % от европейските домакинства имат достъп до високоскоростен широколентов интернет със скорост поне 30 мегабита в секунда (Mbps) (76 % миналата година), а една трета (33 %) от европейските домакинства са сключили абонамент (увеличение с 23 % в сравнение с миналата година и със 166 % в сравнение с 2013 г.).

Броят на абонаментите за мобилен пренос на данни е нараснал с 57 % спрямо 2013 г. и възлиза на 90 абонамента на 100 души в ЕС. Мрежите 4G обхващат средно 91 % от населението на ЕС (84 % през миналата година).

Според показателите търсенето на високоскоростен и свръхвисокоскоростен широколентов достъп бързо нараства, като в бъдеще се очаква това да продължи. Комисията предложи реформа на правилата на ЕС за далекосъобщенията, за да отговори на нарастващите потребности на европейците от свързаност и да увеличи инвестициите.

Все повече европейци използват интернет за комуникация.

Най-голямото увеличение на използването на интернет услуги е свързано с телефонни и видео обаждания: почти половината от европейците (46 %) използват интернет за провеждане на разговори, като това представлява почти 20 % увеличение в сравнение с миналата година и повече от 40 % увеличение в сравнение с 2013 г. Според други показатели сега 81 % от европейците поне веднъж седмично ползват интернет (79 % миналата година)

С цел да увеличат доверието в онлайн средата, новите правила на ЕС за защита на данните ще влязат в сила на 25 май 2018 г.

В ЕС има повече специалисти в областта на цифровите технологии, но дисбалансът в уменията остава

  • Броят на завършилите висше образование в областта на науката, технологиите, инженерството и математиката (НТИМ) нарасна съвсем малко (19,1 дипломирани на 1000 души на възраст между 20 и 29 години през 2015 г. в сравнение с 18,4 през 2013 г.);
  • 43 % от европейците все още нямат основни умения в областта на цифровите технологии (44 % миналата година).

Наред с Коалицията за умения и работни места в областта на цифровите технологии, Комисията даде ход на стажовете „Цифрова възможност“, за да се преодолее недостигът на умения в областта на цифровите технологии в Европа. До 2020 г. пилотната инициатива ще осигури стажове в областта на цифровите технологии в друга държава от ЕС за максимум 6000 студенти и наскоро дипломирали се висшисти.

Предприятията все повече се цифровизират, електронната търговия бележи бавен ръст

Въпреки че все повече дружества изпращат електронни фактури (18 % в сравнение с 10 % през 2013 г.) или използват социалните медии, за да работят с клиенти и партньори (21 % в сравнение с 15 % през 2013 г.), броят на МСП, извършващи онлайн продажби е в застой през последните години (17 %).

С цел да даде тласък на електронната търговия в ЕС, Комисията предложи серия от мерки, вариращи от по-голяма прозрачност на цените за доставка на колетните пратки до опростяване на правилата за ДДС и цифровите договори. Считано от 3 декември 2018 г., потребителите и дружествата ще могат да намират най-добрите онлайн предложения в целия ЕС, без да бъдат дискриминирани въз основа на националността си или мястото си на пребиваване.

Европейците използват повече обществени услуги онлайн

58 % от потребителите на интернет използваха възможността за онлайн подаване на формуляри до публичната администрация (52 % през 2013 г.).

  • 18 % от хората използват здравни услуги онлайн.

През април 2018 г. Комисията прие инициативи относно повторната употреба на информацията в обществения сектор и електронното здравеопазване, които ще подобрят значително трансграничните публични услуги онлайн в ЕС.

Контекст

Индексът за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото (DESI) измерва напредъка на страните от ЕС към изграждане на цифрови икономики и общества. Той помага на държавите от ЕС да определят областите, в които се изискват приоритетни инвестиции и действия. DESI е също ключов инструмент за анализ на цифровизацията в европейския семестър, който позволява на държавите членки да обсъждат икономическите и бюджетните си планове и да наблюдават напредъка в определени моменти през годината.

Тази година под името DESI се публикуват заедно индексът и по-подробният анализ на националните цифрови политики, предоставящ преглед на напредъка и на прилагането на политиките от страна на държавите членки (наричан по-рано Доклад за цифровия напредък на Европа). По-подробна глава, посветена на далекосъобщенията във всяка държава членка, е приложена към докладите. За по-добро сравнение между държавите членки DESI също така предоставя сравнителни анализи на държавите по отношение на свързаността, уменията, използването на интернет, внедряването на цифрови технологии от предприятията, цифровите публични услуги, инвестициите в развойна дейност и новаторство в областта на ИКТ и използването на фондовете на програмата „Хоризонт 2020“ за научни изследвания и новаторство от страна на държавите членки.

Комисията е представила 29 законодателни предложения в рамките на стратегията си за цифров единен пазар и в неотдавнашно съобщение призова Европейския парламент и държавите членки да приемат тези предложения до края на 2018 г.