За какви роботи говорим всъщност? Можете ли да ни дадете няколко примера?
Тук не говорим за оръжия. Ние идентифицираме роботите като физически машини, оборудвани с датчици и взаимосвързани помежду си, така че да могат да събират данни. Следващото поколение роботи ще бъдат все по-интелигентни и ще се появят самообучаващи се роботи. Най-много внимание привличат автономните коли, но също така има дронове, промишлени роботи, роботи, оказващи домашни грижи, развлекателни роботи - играчки, роботи в земеделието, роботи, използвани в сферата на пожарната безопасност...
Във Вашия доклад Вие засягате дали роботите трябва да имат правен статут, някакъв вид електронна идентичност. Можете ли да обясните всъщност какво значи това на практика?
След появата на самообучаващите се роботи ще са ни необходими различни решения и затова приканваме Европейската комисия да проучи възможностите. Една такава възможност би била даването на ограничена „електронна субектност“ поне в случаите, в които става въпрос за търсене на компенсации. Това е подобно на начина, по който третираме компаниите (които имат право да завеждат дела или да бъдат съдени - бел.ред.), но не е нужно да се случва веднага. Това, от което имаме нужда сега, е създаването на правна рамка за роботите на пазара в момента и на тези, които ще се появят в следващите 10 - 15 години.
А кой би бил отговорен в случай на повреда? Собственикът, производителят, дизайнерът, а може би програмистът?
Разполагаме с две възможности. Според принципа на обективната отговорност, би трябвало отговорен да бъде производителят, тъй като той е този, който отговаря за ограничаване на щетите. След това той може да се обърне към доставчиците си. Другият вариант е чрез подход за оценка на риска, според който трябва предварително да се извършат тестове за оценка на рисковете, а компенсацията да бъде поделена между всички заинтересовани страни. Ние също така предлагаме задължителни застраховки, поне за големите роботи.
Отбелязвате, че някои хора могат да се обвържат емоционално с роботи, полагащи грижи за тях. Как можем да предотвратим подобно явление?
Първо, винаги трябва да казваме на хората, че роботът не е човек и никога няма да бъде. Роботът може да покаже емпатия, но никога няма да я изпита. Ние не искаме роботите да изглеждат като хора, подобно на тези в Япония. Предложихме харта, изискваща роботите да не правят хората емоционално зависими. Можете да бъдете зависими физически, но никога не трябва да мислите, че робот може да ви обича или да изпитва тъга към Вас.
Нужно ли е да се бърза? Защо Парламентът поема водачество в дискусията?
Искаме да създадем общи европейски принципи и обща правна рамка, преди всяка страна-членка да наложи свое собствено, различно законодателство. Стандартизацията е също така в интерес на пазара, тъй като Европа е добра в роботиката, но ако ние искаме да останем лидери, трябва да имаме общи правила в сектора. Относно отговорността - клиентите трябва да бъдат сигурни, че ще бъдат застраховани срещу възникване на някакви щети. Големият проблем е безопасността и защитата на данни. Роботите не могат да функционират без обмяна на данни, затова въпросът е кой ще има достъп до тези данни.
Когато някои хора изразяват опасения, че ще изгубят работата си, на тях им се казва, че роботите всъщност ще създадат нови работни места. Те могат да създадат обаче позиции за висококвалифициран персонал и да заменят нискоквалифицирания, който всъщност представлява по-голямата група. Как може да се избегне тази опасност?
Вярвам, че това е най-голямото предизвикателство пред обществото и нашите образователни системи. Не знаем какво ще се случи. Аз вярвам, че винаги ще има работни места за хора с по-ниска квалификация. Роботите никога няма да заменят хората; ще съществува сътрудничество между тях. Призовахме Комисията да разгледа какъв вид задачи ще могат да бъдат поети от роботите, кое ще бъде подходящо за тях - например, преместването на тежки стоки или работа в опасна среда (като пожари и наводнения). Ние трябва да следим какво се случва и да се подготвим за всеки възможен сценарий.
Съществува и една спорна точка в доклада - дали трябва да променим системите си за социално осигуряване и да помислим за универсален базов доход, тъй като при наличие на прекалено много безработни лица ние трябва да осигурим достоен живот за тях. Това е и призив към държавите-членки да помислят по темата, защото тези компетенции не са в рамките на ЕС.
