Комисарят по въпросите на вътрешния пазар и услугите Мишел Барние заяви: „С днешните предложения се добавят последните елементи от законодателната уредба на европейската банкова система. Те са посветени на малък брой крупни банки, чиито мащаби и комплексност са такива, че евентуален фалит би застрашил цялата финансова система. От друга страна, както предотвратяването на такъв фалит, така и преодоляването на последиците от него е твърде скъпо и сложно. Предложените мерки ще укрепят допълнително финансовата стабилност и ще гарантират, че грешките на банките няма да се плащат от джоба на данъкоплатеца. Днешните предложения представляват обща уредба на равнище ЕС, благодарение на която различните подходи в отделните държави членки не дават повод за разногласия в банковия съюз и не подкопават функционирането на единния пазар. Те са грижливо балансирани, така че да се осигури деликатното равновесие между финансовата стабилност и създаването на подходящи условия за кредитиране на реалната икономика, което е от особена важност за конкурентоспособността и растежа.“
Финансовата криза постави в Европейския съюз и неговите държави членки началото на основно преосмисляне на регламентирането на финансовия сектор и неговия надзор. Започнатите от ЕС реформи имат за цел да се ограничи въздействието на евентуални банкови фалити и да се създаде по-надеждна, по-стабилна, по-прозрачна и по-отговорна финансова система, която работи за благото на икономиката и на обществото като цяло. С оглед на повишаването на устойчивостта на банките и намаляването на въздействието на евентуални банкови фалити бяха приети нови разпоредби относно капиталовите изисквания към банките (MEMO/13/690) и възстановяването и оздравяването на банките (MEMO/13/1140). Беше създаден банковият съюз. При все това, някои банки в ЕС все още са прекалено големи както за да бъдат оставени да фалират, така и за да бъдат спасени, а са и твърде комплексни, за да бъдат преобразувани. Ето защо с оглед ограничаване на рисковете, свързани с търгуването с финансови инструменти за собствена сметка, са необходими допълнителни мерки и по-специално — то да се обособи структурно от функцията на банките по приемане на депозити. Днешните предложения имат за цел да се укрепи устойчивостта на банковия сектор в ЕС, като същевременно се гарантира, че банките продължават да финансират икономическата дейност и растежа.
Предложението за структурна реформа на банките в ЕС ще се отнася само до най-големите и най-комплексните банки, които търгуват в значителен мащаб с финансови инструменти. Неговото съдържание се изразява в следното:
1. Забрана на търгуването за собствена сметка с финансови инструменти и със стоки, т.е. търгуването за собствена сметка единствено с цел печалба за банката. Тази дейност е свързана с много рискове, без да принася осезаеми ползи за клиентите на банките или за икономиката като цяло.
2. Предоставяне на надзорните органи на правомощието, а в някои случаи — и на задължението да изискват обособяване на друго високорисково търгуване с финансови инструменти (напр. операции, свързани с поддържане на пазара, комплексни деривати и секюритизация) в отделни правни субекти в рамките на групата (т.нар. субсидиаризация). Целта е да се избегне рискът банките да заобикалят забраната на някои видове търгуване чрез скрито търгуване за собствена сметка, което би могло да придобие големи размери или спекулативен характер и евентуално да постави под заплаха както цялата банка, така и финансовата система в по-широк смисъл. Банките ще имат възможност да не обособяват тези дейности, ако могат да докажат по удовлетворителен за надзорния орган начин, че генерираните рискове се ограничават чрез други средства.
3. Установяване на правила относно икономическите, юридическите, управленческите и оперативните връзки между обособения субект, занимаващ се с търгуване за собствена сметка, и останалите подразделения на банковата група.
За да се предотвратят евентуални опити от страна на банките да заобикалят тези правила, като пренасят части от своята дейност в по-слабо регламентирания небанков сектор, мерките за структурно обособяване трябва да се придружават от разпоредби за повишаване на прозрачността на небанковия сектор. Придружаващото предложение относно прозрачността следователно ще предостави набор от мерки за задълбочаване на познанията на законодателните органи и на инвеститорите във връзка със трансакциите по финансиране с ценни книжа. По време на финансовата криза този вид трансакции се превърна в източник на процикличност и на бързо разпространяващи се проблеми. За да се предотврати рискът за финансовата система, който е вътрешно присъщ на тяхното използване, е необходимо да се подобри наблюдението.
Контекст
Във връзка както с подетите инициативи на национално равнище, така и с все по-интензивните дискусии в световен мащаб, през ноември 2011 г. комисарят Барние обяви създаването на експертна група на високо равнище под председателството на управителя на финландската централна банка Ерки Ликанен. Тя имаше за задача да прецени необходимостта от структурна реформа на банковия сектор в ЕС. През октомври 2012 г. групата представи доклад, в който препоръча в банките, при които търгуването с финансови инструменти надхвърля определен праг, някои високорискови операции, свързани с тази дейност, задължително да се обособяват (IP/12/1048).
Що се отнася до небанковия сектор, през 2013 г. Съветът за финансова стабилност излезе с редица препоръки за неговото регламентиране. Те получиха подкрепа на срещата на върха на Г-20, проведена през септември 2013 г. в Санкт Петербург.
