Каква е целта на въпросното правило на ЕС?
С директивата на европейско равнище се въвеждат:
- справедливи и прозрачни правила, подпомагащи достъпа на дружествата до пазарите в областта на отбраната и сигурността в други държави от ЕС;
- гъвкавост на възложителите за договаряне на подробностите по елементите на сложни поръчки;
- възможност за възложителите да изискват от доставчиците гаранции за защитата на класифицираната информация от неразрешен достъп, както и за сигурността на снабдяването, така че въоръжените сили да получават доставките в срок — особено по време на криза или въоръжен конфликт.
Директивата обхваща специфични договори за възлагане на обществени поръчки в областта на сигурността и отбраната за:
- военно оборудване[1] и свързаните с него строителство и услуги;
- чувствително оборудване, строителство и услуги в областта на сигурността, във връзка с които се налага достъп до класифицирана информация.
Възлагането на поръчки за неспециално и невоенно оборудване, строителство и услуги от възложители от сферата на отбраната и сигурността се урежда от Директивата относно обществените поръчки (2004/18/EC).
Двете директиви са съобразени с член 346 от Договора за функционирането на Европейския съюз, което означава, че държавите от ЕС могат да изключат поръчките в областта на отбраната и сигурността, ако разпоредбите на Директива 2009/81/ЕО не са достатъчни за защита на техните основни интереси в сферата на сигурността.
По какъв начин държавите членки нарушават това правило?
Мнозинството държави членки вече са приключили или приключват транспонирането на директивата, докато в България и Люксембург цялостният процес все още предстои и се извършва много бавно.
За повече информация:
http://ec.europa.eu/internal_market/company/simplification/index_en.htm
Актуална информация относно процедурата за нарушение, отнасяща се до всички държави членки, ще намерите на адрес:
http://ec.europa.eu/community_law/index_bg.htm
За допълнителни сведения относно процедурата за нарушение вж.
[1] Оръжие, муниции и военни материали, включени в списъка от 1958 г., който определя обхвата на член 346 от Договора за функционирането на Европейския съюз.
