Кармену Вела — комисарят по въпросите на околната среда, морското дело и рибарството, заяви: „Този доклад е важен и навременен. Макар като цяло с него да се разкрива непоследователна картина, недвусмислено се подчертава и фактът, че усилията за подобряване на уязвимите екосистеми могат да дадат много добри резултати. В него също така се подчертава и мащабът на оставащите предизвикателства. Ние трябва да се изправим пред тези предизвикателства, тъй като здравето на природата ни се отразява върху здравето на европейците, а така също и върху икономиката ни.“
С доклада се прави първата по рода си оценка, която обхваща и директивите за птиците и за местообитанията. Тази оценка е резултат от най-мащабното събиране на данни и оценка на природата, осъществявани досега в държавите членки през периода 2007—2012 г.
Що се отнася до птиците в доклада се стига до заключението, че повече от половината от оценените видове диви птици (52 %) са защитени. Около 17 % от видовете обаче все още са застрашени, а 15 % са със статус, близък до този на застрашен, намаляващ или изчезващ вид. Тук попадат някога доста разпространените из земеделските земи видове като полската чучулига (Alauda arvensis) и черноопашатия крайбрежен бекас (Limosa limosa).
Що се отнася до другите видове, защитени съгласно директивата за местообитанията, почти една четвърт от тях (23 %) са с положителна оценка. Над половината обаче (60 %) все още са с неблагоприятен статус (като 42 % се определят със статус „неблагоприятен-незадоволителен“, а 18 % — неблагоприятен-лош). Пасищата, мочурищата и дюните като местообитания представляват особен интерес.
Видовете местообитания, като цяло, са с по-лош природозащитен статус и с по-лоша тенденция в развитието отколкото птиците, тъй като само 16 % от оценките на местообитанията са благоприятни. Повечето от местообитанията са с неблагоприятен статус, като 47 % от оценките са със статус „неблагоприятен-незадоволителен“, а 30 % — със статус „неблагоприятен-лош“.
Основните заплахи за местообитанията, които бяха набелязани, са някои земеделски практики (включително промяна на практиките за отглеждане на култури, прекомерна експлоатация на пасищата, изоставяне на пасища, наторяване и пестициди), както и предизвикани от човека „изменения на естествената среда“ (основно свързани с хидроложки промени).
В доклада също така се представят някои примери за успешно прилагане от ЕС нацеленасочени природозащитни действия. За брадатия лешояд (Gypaetus barbatus) и за тръноопашатата потапница (Oxyura leucocephala) има план за действие на ЕС за видовете, като за тях са отпускани средства по програма LIFE на ЕС, и по отношение на броя им се наблюдава значително подобрение. Мрежата на ЕС от защитени зони „Натура 2000“, която представлява 18 % от територията на ЕС и е най-голямата мрежа от защитени зони в света, също изигра важна положителна роля за природозащитния статус на биологичните видове и на типовете местообитания.
Контекст
На всеки шест години държавите членки представят доклади за природозащитния статус на видовете и типовете местообитания, защитени съгласно директивите на ЕС. Докладът обхваща всички видове диви птици (около 240), 231 типове местообитания и над 1200 други видове, които представляват интерес за ЕС. Този доклад за състоянието на природата в ЕС е придружен от по-подробен технически доклад, изготвен от Европейската агенция за околна среда, който включва и конкретни за отделните страни данни. Докладите се използват и за следващия междинен преглед на стратегията на ЕС за биологичното разнообразие. Заключенията от доклада ще бъдат използвани също така в текущата проверка за пригодност на директивите за птиците и за местообитанията, което е част от по-широкообхватен преглед на законодателството на ЕС, за да се гарантира, че то отговаря на целите си.
За повече информация:
Състоянието на природата в ЕС — доклад на Комисията:http://ec.europa.eu/environment/nature/index_en.htm