Рибни пръчици в Словакия съдържат по-малко рибно месо, отколкото в Австрия (58% спрямо 65%). Портокалови напитки в Словакия и Чехия не съдържат никакъв портокал, а в Германия имат 3% портокалов концентрат. От 96 продукта, изследвани в Унгария, 71 са различни спрямо еквивалентите им в Италия и Австрия. Различия има и при козметичните продукти, праховете за пране и храната за домашни любимци.
Адаптирането на продукти към местния вкус и предпочитания е стандартна и законна практика за компаниите. Различията могат да се дължат и на използването на съставки от местни доставчици или на необходимостта за адаптиране към по-ниската покупателна способност. В идентифицираните случаи обаче цените са същите или по-високи, а върху опаковката на продуктите липсва информация за различията.
Мненията на депутатите в комисията по вътрешен пазар
На заседанието на 11 октомври Европейската комисия представи наскоро публикуваните насоки за по-ефективно противодействие на нелоялните практики при хранителните продукти.
„Компаниите могат да диференцират по законен начин своите продукти, но това трябва да бъде разбираемо за потребителите, те не бива да бъдат подвеждани“, заяви представителят на Комисията Франциско Фонсека Морильо. Той добави също така, че дружествата „не трябва да създават впечатление у потребителите, че продуктите, поставени в една и съща опаковка и продавани под едно и също име, са от едно и също качество и с един и същ състав, ако това не е така“.
Комисията предлага 2 млн. евро за допълнителни изследвания по проблема.
Депутатите, които взеха участие в дебата (главно от страни от Централна и Източна Европа), изразиха задоволство от предприетите стъпки, но също така изтъкнаха, че насоките са недостатъчни, тъй като не покриват козметични продукти и праховете за пране.
Рихард Сулик (ЕКР, Словакия) подчерта, че дебатът не е за това, че продуктите трябва да имат еднакъв вкус и еднаква цена, а че потребителите трябва да са информирани.
Юлия Реда (Зелени/ЕСА, Германия) оцени практиката като „обидна за потребителите“.
Биляна Борзан (С&Д, Хърватия) бе на мнение, че „съществуващата правна рамка не е достатъчна; ако беше, нямаше да имаме този проблем“. Тя е спонсорирала изследвания на храните в своята страна.
Адам Шейнфелд (ЕНП, Полша) осъди действията на компаниите като „криминално престъпление, измама“.
Андреас Шваб (ЕНП, Германия) заяви, че „ако списъкът на съставките е коректно посочен, продуктът може да бъде на пазара по законен начин“. Дита Харанзова (АЛДЕ, Чехия) отвърна, че „не е достатъчно да се каже на потребителите да четат малкия шрифт“.
Проблемът бе дискутиран вече няколко пъти в Парламента, за последно на пленарната сесия през май, когато група депутати отправи писмен въпрос към Комисията.
