Общността рохингия е изповядващо исляма малцинство в Мианмар/Бирма. Хората от него са подложени на ограничения в правата си на придвижване, образование, здравеопазване и участие в политиката, а също така стават често жертви на трудова експлоатация и сексуално насилие. През август бунтовници от това малцинство нападнаха полицейски постове и военна база в щата Рахин. В отговор властите засилиха гоненията, което принуди близо половината от хората, принадлежащи към малцинството, да потърсят убежище в Бангладеш.
„Ситуацията в Мианмар е драматична. Европейският парламент осъжда поведението на властите в Бирма и призовава Бангладеш да остави отворени границите. Освен това Парламентът и Европа могат да използват търговската политика като инструмент за влияние в двустранните отношения“, заявява Пиер Антонио Панцери (С&Д, Италия), председател на подкомисията по права на човека в ЕП.
Политически и финансов натиск
„ЕС публично осъжда последните нападения върху общността рохингия и ще продължи да упражнява политически и финансов натиск, за да помогне да се сложи край на ситуацията, която ООН счита за „етническо прочистване“, посочва Вернер Ланген, ръководител на делегацията за връзки със страните от Югоизточна Азия и АСЕАН.
Планирано посещение на делегация на парламентарната комисия по международна търговия бе отложено за неопределен срок заради последните събития в Мианмар.
През 2013 г. ЕС вдигна всички санкции спрямо Мианмар с изключение на забраната за износ на оръжия вследствие на политическите реформи в страната след 50 години военна диктатура.
Аун Сан Су Чи
В приетата резолюция депутатите припомнят, че Аун Сан Су Чи получи Нобеловата награда за мир и наградата „Сахаров“ за 1990 г. заради борбата си за правата на човека. След политическите реформи в Мианмар тя получи важни управленски функции. Депутатите в ЕП я призовават да изрази публично подкрепа за общността рохингия.
„Изумен съм, че тя си затваря очите - отношение, което насърчава извършването на това насилие“, заявява Пиер Антонио Панцери. Текстът, приет от Парламента, поставя въпроса за отнемането на наградата „Сахаров“ от лауреати, които спират да зачитат ценностите, заради които са я получили.
