В доклад, който Парламентът ще разгледа и гласува на пленарната сесия през февруари, се изразява безпокойство от разпространението на кампании за дезинформация, особено в социалните медии.
Текстът посочва, че развитието на технологиите прави по-лесно манипулирането на звук и изображения и достигането до голям брой потребители на Интернет.
Докладът също така заявява, че Русия, Китай, Иран и Северна Корея се опитват да подкопаят демокрациите в Европа и суверенитета на страни като Украйна, Молдова и Грузия, подкрепят екстремистки движения и се стремят да окажат влияние върху изборните резултати.
Разговаряхме с автора на доклада Ана Фотига (ЕКР, Полша).
До каква степен европейските избори са изложени на риск от външна намеса, кибератаки и враждебна пропаганда?
Тук говорим за 27 паралелни изборни процеса в държавите членки, които могат да бъдат обект на атака от чуждестранни фактори, ползващи специално пригодени инструменти: ботове, алгоритми, изкуствен интелект, тролове, манипулирани изображения, фалшиви профили.
Сигурна съм, че след скорошните случаи на опити за намеса в избори и референдуми държавите в ЕС са започнали да анализират ситуацията. Инвестициите в мерки срещу дезинформацията обаче изискват време, а и използваните срещу нас инструменти непрестанно се развиват. Затова на европейско ниво се предприемат конкретни стъпки като Кодекса за поведение срещу дезинформацията, с който социалните медии се ангажират да работят за прозрачност на рекламите на политическа тема и за премахване на фалшиви профили.
Какви подобрения са необходими в борбата с дезинформацията?
Трябва да мислим с една крачка напред, вместо само да реагираме. Определено трябва да се съсредоточим повече върху зловредното използване на изкуствения интелект и да разработим и внедрим технологии, които ефективно се противопоставят на това.
Ключово за успеха е да назоваваме публично извършителите, техните подбудители и целите, които преследват. Отговорът на ЕС трябва да включва набор от мерки, включително целенасочени санкции.
Има ли страни в ЕС, които са по-уязвими на дезинформация?
Агресивните информационни кампании са част от по-широка стратегия. Трябва да възприемаме сериозно информационните кампании, съпътстващи военни офанзиви, и да им се противопоставяме с твърдост и единство.
Дезинформационните кампании на Русия продължават да се концентрират върху източна Украйна и Крим, но винаги са насочени към страни, с които те виждат културни, исторически, езикови или политически връзки. Проектът „ЕС срещу дезинформацията“ е опровергал над 4 000 кампании с широко разнообразие на теми.
Как можем да гарантираме, че в опитите си да се противопоставим на пропагандата, не залитаме в обратната посока и не насърчаваме цензурата и ограничаването на свободата на словото?
Както посочваме в доклада си, свободата на словото и медийният плурализъм са в ядрото на устойчивите демократични общества и предоставят най-добрата защита срещу дезинформацията и враждебната пропаганда. Цензурата би действала срещу нас. Затова ние подчертаваме значението на прозрачността на медийната собственост и на плурализма.
Най-голямото ни безпокойство, което подчертаваме в доклада, засяга социалните мрежи. Осъзнаваме, че забраната на съмнителни профили може да бъде разглеждана като цензура и затова такива действия трябва да имат ясни основания.
