„Трябва да се заемем сериозно с въпроса за защитата на данните. Европейският парламент разбра проблема и през октомври неговата комисия LIBE гласува за надежден регламент, съдържащ строги санкции, за да се гарантира спазването на европейските правила. Миналата седмица в Атина трите институции – Европейската комисия, двама докладчици на Европейския парламент и гръцкото и предстоящото италианско председателство на ЕС – одобриха пътна карта за постигане на споразумение относно реформата в областта на защитата на данните преди края на тази година. Това е доста добър резултат, като се има предвид, че преговорите по Директивата за защита на данните от 1995 г. продължиха пет години. Този резултат е в съответствие също така със заключенията, постигнати от държавните и правителствените ръководители на срещата на високо равнище през октомври, на която те се договориха, че регламентът за защита на данните следва да влезе в сила във всички държави членки най-късно до 2015 г.,“ заяви заместник-председателят в речта си, коментирайки темпа на преговорите.
Тя каза още: „Ако ЕС иска да докаже, че усилията му за изграждане на доверие са сериозни, ако иска да действа като пример за други континенти, той трябва първо да подреди собствения си дом. (…)“
Според заместник-председателя Рединг правилното решение за възстановяването на доверието в трансатлантическите отношения и в начина, по който компаниите и правителствата обработват данните на гражданите, е Споразумение за защита на данните за Европа. То следва да се основава на осем принципа:
1. „Нужно е реформата в областта на защитата на данните да бъде отразена в законодателството. Бих искала през 2014 г. реформата да се развива с пълна сила.“
2. „В нея не трябва да се прави разлика между частния и публичния сектор. Гражданите просто няма да възприемат такова разграничение във време, когато в обществения сектор се събират, съпоставят и понякога дори продават лични данни. Подобно разграничение трудно може да се направи и поради факта, че местните органи могат да купуват пространство за съхранение на данни в частен изчислителен облак.“
3. „Законите, с които се определят правила за защита на данните или се засяга неприкосновеността на личния живот, трябва да бъдат предмет на обществена дискусия, тъй като са свързани с гражданските свободи в интернет.“
4. „Събирането на данни следва да бъде целенасочено и да се ограничава до това, което е пропорционално на поставените цели. Следенето на електронните комуникации без законово основание е неприемливо.“
5. „Законите трябва да бъдат ясни и да се актуализират постоянно. Не е възможно за създаването на модерни програми за наблюдение една държава да разчита на остарели правила, изготвени в друга технологична ера.
6. „Позоваването на националната сигурност трябва да е пестеливо. То следва да бъде изключение, а не правило.“
7. „Без участието на съдебните органи не може да има реален контрол. Контролът на изпълнителната власт е важен. Парламентарният контрол е необходим. Съдебният контрол е от ключово значение.“
8. „Послание до нашите американски приятели. Правилата за защита на данните следва да се прилагат независимо от националността на засегнатото лице. Прилагането на различни стандарти по отношение на местни и чуждестранни лица няма смисъл предвид отворения характер на интернет.“
Контекст
Данните са валутата на цифровата ера. Всички предприятия използват данни — от застрахователните дружества и банките до уебсайтовете на социалните медии и търсачките. В глобализирания свят предаването на данни към трети държави се е превърнало във важен елемент от всекидневието. В онлайн пространството не съществуват граници, а чрез изчислителните облаци данните могат да бъдат изпращани от Берлин, обработвани в Бостън и съхранявани в Бангалор.
За да се развива цифровата икономика, в нея трябва да има доверие. Същевременно предвид на факта, че разкритията, свързани с наблюдението на данни, са сред най-актуалните теми почти всеки ден, много хора не се чувстват сигурни да предоставят личните си данни онлайн. 92 % от европейците се опасяват, че приложенията за мобилни устройства събират личните им данни без тяхното съгласие. 89 % от хората заявяват, че искат да бъдат уведомявани, когато данните от смартфоните им се споделят с трета страна. Въвеждането на строги, надеждни и последователно прилагани правила ще направи обработването на данните по-сигурно и по-евтино и ще повиши доверието на хората. От своя страна доверието стимулира растежа. Според някои прогнози брутният вътрешен продукт на ЕС може да нарасне с още 4 % до 2020 г., ако ЕС предприеме необходимите стъпки за създаването на модерен единен цифров пазар.
На 25 януари 2012 г. Европейската комисия предложи цялостна реформа на правилата на ЕС за защита на данните от 1995 г. с цел да се укрепи правото на личен живот в онлайн пространството и да се даде тласък на развитието на европейската цифрова икономика. За общ преглед на ситуацията две години, след като Комисията внесе своето предложение, вж. MEMO/14/60, в което се посочват също така подробности относно ползите от реформата за потребителите и бизнеса.
