Потреблението на газ варира силно в различните страни от ЕС - то е много по-важно за страни като Холандия, Италия и Великобритания отколкото за Швеция, Естония и Финландия. Малта получи първата си доставка на втечнен природен газ в началото на 2017 г., а Кипър едва наскоро започна да сондира за газови залежи.
Проблемът е, че Европейският съюз внася повече от две трети от потребявания газ и повечето от страните-членки са почти изцяло зависими от внос. Доставките за някои страни са доминирани от само един доставчик. Около една трета от природния газ в Европа идва от Русия; други големи доставчици са Норвегия, Алжир и Катар.
Зависимостта от един-единствен източник или от само един маршрут на доставки поставя страни от ЕС в уязвимо положение при технически инциденти или политико-икономически спорове. През 2006 и 2009 г. диспути за цената на енергията между Русия и Украйна (важна транзитна страна за руския газ към ЕС) доведе до спиране на доставките за някои европейски страни.
Вследствие на тези проблеми ЕС затегна през 2010 г. правилата за сигурността на газовите доставки, като задължи страните-членки да гарантират доставките за домакинства и други уязвими потребители като болниците. През 2014 г. Европейската комисия проведе стрес тестове, които показаха, че страните в Европа могат да се справи със смущения на газовите доставки, само ако си сътрудничат повече.
През 2016 г. Комисията предложи промени в регламента от 2010 г., с които се въвежда нов механизъм за солидарност. Съгласно него страна, която обяви, че се намира в извънредно положение, може да получи газ от съседни страни. През април представители на Парламента и на Съвета достигнаха споразумение за текста, а на 12 септември той бе одобрен от депутатите в пленарна зала.
Докладчикът на ЕП Йежи Бузек (ЕНП, Полша) заяви: „Солидарността означава, че в труден момент ще можем да изпратим газ от една страна в друга, за да гарантираме пълен достъп до газ на домакинствата, на важни доставчици на обществени услуги като болниците и на някои газови електростанции, за да се избегнат спирания на тока“.
ЕС не разчита само на взаимопомощ, за да реши проблемите си със сигурността на доставките. С помощта на европейски фондове страните-членки разнообразяват източниците на доставки и маршрутите, като планират и изграждат нови тръбопроводи и терминали за втечнен газ.
