Приобщаване на ромите: Необходими са повече усилия

Първият заместник-председател на Комисията Франс Тимерманс заяви: „ЕС се основава на ценностите толерантност и равенство. Все още не всички граждани се радват на тези ценности, а това е неприемливо. Държавите членки трябва да увеличат усилията си за подобряване на интегрирането на ромите, ако искаме да сложим край на предразсъдъците, сегрегацията и дискриминацията, които ромите продължават да усещат и днес.“

Вера Йоурова, комисар по въпросите на правосъдието, потребителите и равнопоставеността между половете, заяви: „С подкрепата на Комисията правителствата от ЕС изготвиха стратегии за интегриране на ромите — това е важно, но е само първата стъпка. Сега държавите членки трябва да изпълнят тези стратегии и да внесат действителни положителни промени в живота на хората. Най-важната сфера, в която това трябва да стане, е образованието. Децата от ромски произход трябва да имат абсолютно същия достъп до училищата като другите деца. Образованието е ключът към по-добро интегриране в обществото. То открива възможности за намиране на работа и за по-добър живот за всеки.“

Благодарение на рамката на ЕС за национални стратегии за интегриране на ромите това интегриране заема по-приоритетно място в националните политически програми. Тази рамка помогна също за определянето на необходимите цели, структури, финансиране и мониторинг, за да се подобри интегрирането в цяла Европа.

Резултатите от оценката сочат обаче, че в областта на образованието, заетостта, здравеопазването и жилищното настаняванеподобренията са неравномерни и скромни:

• Образование: Повече деца от ромски произход участват в образованието и грижите в ранна детска възраст (53 % през 2016 г. в сравнение с 47 % през 2011 г.) — най-големи подобрения са отчетени в Испания, Словакия, България, Унгария и Румъния — и по-малко напускат училище преждевременно (68 % през 2016 г. в сравнение с 87 % през 2011 г.). Тези данни продължават да са прекалено високи и сегрегацията в образованието продължава да е проблем в някои държави — над 60 % от децата от ромски произход са отделени от другите деца в Словакия, Унгария и България.
• Заетост: Нарастващият дял на младите роми, които не участват в никаква форма на образование, трудова заетост или обучение (63 % през 2016 г. в сравнение с 56 % през 2011 г.), е тревожен сигнал, че преходът от образованието към заетостта и други области не е ефективен. Този процент е нараснал в Испания, Словакия, Румъния, Чешката република и Унгария.
• Здравеопазване: Липсата на основно здравно осигуряване продължава да е сериозен проблем в няколко държави членки. Например половината от ромското население в България и Румъния няма достъп до основно здравно осигуряване.
• Жилищно настаняване: Достъпът на ромските домакинства до основни услуги (питейна вода и електроенергия) се подобрява, особено в България, Румъния, Словакия и Чешката република, но ромите в Португалия, Чешката република и Испания се сблъскват все по-често с дискриминация, що се отнася до достъпа до жилища, включително социални такива.

Комисията призовава за допълнителни и по-координирани усилия между европейското, националното и местното равнище. Това включва например създаването на национални платформи за ромите, които обединяват всички тези участници, за да се оптимизира работата с ромските общности. Държавите членки трябва да дадат приоритет на борбата с дискриминацията и с антиромските настроения и да съсредоточат усилията си върху интегрирането на младите хора, жените и децата от ромски произход.

Следващи стъпки

Въз основа на публикуваната днес оценка Комисията ще изготви стратегията за интегриране на ромите за периода след 2020 г., както призоваха държавите — членки на ЕС.

Комисията започна също оценка на ефективността и значимостта на рамката на ЕС за национални стратегии за интегриране на ромите, както и на добавената стойност от тази рамка. Всички граждани, организации, институции и други заинтересовани страни се приканват да изразят своите становища чрез обществената консултация, която ще продължи до 25 октомври 2017 г.

Контекст

През 2011 г. Европейската комисия прие рамка на ЕС за национални стратегии за интегриране на ромите, с която се цели да се премахнат разликите между ромите и останалата част от населението в четири ключови области:

1. Образование
2. Заетост
3. Здравеопазване
4. Жилищно настаняване

За да се насърчи приобщаването на ромите, бяха мобилизирани няколко инструмента на равнището на ЕС в правната сфера, сферата на политиката и финансовата сфера. Законодателство на ЕС, включващо Директивата за расовото равенство и Рамковото решение на Съвета относно борбата с расизма и ксенофобията, забранява дискриминацията на ромите, изказванията, подбуждащи към омраза, и престъпленията, извършени от омраза.

Европейският семестър насърчава реформите на основните политики, които подкрепят приобщаването на ромите. Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) за периода 2014—2020 г. предоставят възможност на държавите членки да въведат специален инвестиционен приоритет за интегрирането на маргинализираните общности, като ромите.

Държавите членки изготвиха национални стратегии за интегриране на ромите и определиха национални звена за контакт по въпросите на ромите, които да координират изпълнението и мониторинга на тези стратегии. От 2016 г. те имат задължението да докладват ежегодно на Комисията за мерките за интегриране, които се предприели.