Директивата за емисиите от индустриални инсталации цели да подобри защитата на здравето и на околната среда, като в същото време по-ясни и лесни за изпълнение. Тя осъвременява и събира заедно редица съществуващи нормативни актове, като Директивата от 2001 г. за големите горивни инсталации и Директивата за комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването (КПКЗ) от 2008 г. Последната обхваща над 52 000 индустриални и земеделски инсталации в ЕС с голям потенциал за замърсяване, от рафинерии до свинеферми.
Азотният окис, серният двуокис и промишленият прах са изключително вредни за здравето и околната среда и допринасят за раковите заболявания, астма и киселинни дъждове. По-стриктни ограничения за техните емисии ще бъдат въведени от 2016 г. Депутатите в крайна сметка приеха правило, според което държавите членки могат да използват "преходни национални планове", за да разрешат на някои големи електроцентрали (включително електроцентралите, работещи с твърди изкопаеми горива) да станат в съответствие с новите норми до юли 2020 г. Някои по-стари електроцентрали могат да не изпълняват новите изисквания, ако спрат да работят до 2023 г. или след 17 500 работни часа след 2016 г. (което от двете се случи първо).
Докладчикът Holger Krahmer направи следния коментар по въпроса: "Трагедия за Европа е, че някои остарели електроцентрали на въглища ще могат да замърсяват още едно десетилетие. Това е също така е явна несправедливост по отношение на държавите членки, които предприеха ранни мерки за посрещане на изискванията."
За да получат разрешително, инсталациите, обхванати от КПКЗ, трябва да прилагат "най-добрите налични техники" за оптимизиране на своите показатели по отношение на околната среда. Емисиите във въздуха, земята или водата, както и произвежданият шум и сигурността са сред разглежданите показатели.
Държавите членки ще имат известна свобода на действие да облекчат прилагането на правилата, стига да се гарантира запазването на високи стандарти за защита на околната среда. По настояване на депутатите, при такива случаи страните от ЕС ще трябва да докажат, че разходите са несъразмерно високи спрямо ползите за околната среда, поради технически причини или местни обстоятелства (например географско положение). Трябва също така да се извърши оценка, която да гарантира, че наистина има основателна причина за неспазването на правилата.
Парламентът даде своето одобрение на споразумението със Съвета на второ четене. Сега Съветът на министрите трябва от своя страна официално да одобри документа, след което държавите членки трябва да приложат директивата в своето национално законодателство.
