Статистическите данни по държави от ЕС (виж таблицата по-долу) сочат, че все още са налице големи различия по отношение на броя на загиналите по пътищата. Държавите с най-нисък брой загинали по пътищата продължават да бъдат Обединеното кралство, Швеция, Нидерландия и Дания, които отчитат около 30 смъртни случая на един милион жители.
В сравнение с разочароващите стойности за 2011 г., когато темпото на спад на смъртните случаи по пътищата се понижи на 2 %, намалението от 9 % през 2012 г. означава, че държавите членки отново са на път да постигнат целта за намаляване наполовина на смъртните случаи по пътищата през 2020 г. в сравнение с 2010 г. За постигането на тази цел е необходимо средногодишно намаление от около 7 %.
Най-тревожната характеристика на статистическите данни за 2011 г. относно пътната безопасност беше, че въпреки общото намаляване на броя на загиналите по пътищата бе отбелязано и голямо увеличение на броя на убитите уязвими участници в пътното движение като пешеходци, мотоциклетисти и хора в напреднала възраст. Според неокончателни данни за 2012 г. броят на загиналите през тази година уязвими участници в пътното движение е намалял значително.
Програма за действие в областта на пътната безопасност за периода 2011—2020 година
Европейската програма за действие в областта на пътната безопасност за периода 2011—2020 г. (виж MEMO/10/343) определя амбициозен план за намаляване на броя на смъртните случаи по пътищата наполовина през следващите 10 години. Тя съдържа амбициозни предложения, насочени към подобрения в превозните средства, инфраструктурата и поведението на участниците в пътното движение. Например последните основни инициативи по линия на програмата включват:
ново свидетелство за управление на МПС в Европейския съюз от януари 2013 г. с по-строги правила за достъпа на младежи до мощни мотоциклети;
национални планове за изпълнение — представяни от държавите членки и представляващи богат източник на най-добри практики;
правила за трансгранично прилагане на енергични мерки срещу пътнотранспортни нарушения, извършени в чужбина (шофиране в нетрезво състояние, превишаване на позволената скорост и т.н.), които са в сила от ноември 2012 г;
разработване на стратегия относно нараняванията (виж по-долу).
Разработване на стратегия относно нараняванията: положението в момента
По настоящи данни на всеки смъртен случай по пътищата на Европа се падат 10 случая на тежки наранявания и 40 случая на по-леки наранявания.
Решаващ фактор за успеха в намаляването на смъртните случаи по пътищата беше подходът, основан на резултатите, възприет в две поредни десетгодишни стратегии на ЕС за пътната безопасност. Прилагането на сходен подход към случаите на тежки, но не и смъртоносни наранявания при пътнотранспортни произшествия, крие голям потенциал. Проблемът е, че наличните понастоящем данни за случаите на тежки наранявания са общи и приблизителни. Налице са и проблеми с погрешното или непълно отчитане на случаите на тежки наранявания, така че данните за тях не са съпоставими за целия ЕС.
По тези причини Европейската комисия днес публикува документ относно случаите на тежки наранявания при пътнотранспортни произшествия, в който се очертават следващите стъпки за разработване на всеобхватна стратегия на ЕС относно тези наранявания, а именно: да се приеме общо определение за тежките наранявания при пътнотранспортни произшествия (приложимо от 2013 г.); държавите членки да подобрят събирането на данни относно тежките пътнотранспортни произшествия (като от 2014 г. за пръв път за отчитането да се използват методи за събиране на съпоставими данни за целия ЕС и новото определение); да се приложи принципът за приемане на цел на равнище ЕС за намаляване на случаите на тежки наранявания при пътнотранспортни произшествия (например за периода 2015—2020 г.).
През 2012 г. вече беше направена важна стъпка напред със споразумението за система на равнище ЕС за определянето на тежките наранявания при пътнотранспортни произшествия. Европейската комисия работи интензивно с държавите членки в рамките на групата на високо равнище по пътната безопасност, за да се постигне съгласие относно използването на скалата MAIS (Maximum Abbreviated Injury Score — „Максимално съкратена оценка на нараняванията“) за травмите с оглед на определянето на тежките наранявания при пътнотранспортни произшествия. За повече информация по стратегията относно нараняванията виж MEMO/13/232.
Пет основни факта: какво знаем вече за тежките наранявания?
Наличните данни показват следното състояние.
Всяка година около 250 хил. човека получават тежки наранявания при пътнотранспортни произшествия в ЕС, докато броят на смъртните случаи при такива произшествия през 2012 г. е 28 хил.
Макар броят на загиналите по пътищата да намаля с 43 % през последното десетилетие, този на тежко ранените спадна с едва 36 %.
Тежките наранявания при пътнотранспортни произшествия са най-често на главата и мозъка, следвани от краката и гръбначния стълб.
Уязвимите участници в пътното движение — например пешеходци, велосипедисти, мотоциклетисти или хора от определени възрастови групи и особено по-възрастните — са най-засегнати от тежки наранявания при пътнотранспортни произшествия. Тежките наранявания при пътнотранспортни произшествия са по-често явление в градските райони отколкото по пътищата извън населени места.
За подробности виж работния документ на службите на Комисията „Първи крачки към стратегия относно нараняванията“ (на английски език) на интернет адрес http://ec.europa.eu/transport/road_safety/topics/serious_injuries/index_en.htm.
