По-важните попълнения в Балтийско море са определените от Швеция и Латвия 10 нови морски зони. Те представляват пясъчни плитчини и рифове с голямо биологично разнообразие, които са жизненоважни за прехраната на тюлените и мигриращите риби. Десетте участъка покриват почти 4000 km2 морска площ.
Държавата с най-голям принос (по отношение на размера ѝ) е Малта — с включването в „Натура 2000“ на 183 km2 морски зони се създава основа за изграждане на обширна морска мрежа във водите около архипелага. Новите малтийски морски зони ще спомогнат за опазването на леглата от морска трева посидония и на подводните рифове и ще осигурят жизненоважно местообитание за малтийския ярко оцветен морски охлюв Gibbula nivosa.
Най-мащабното разширяване на мрежата по суша е в Румъния, където бяха добавени 109 участъка и бяха разширени много от вече съществуващите зони, така че общата защитена площ вече обхваща почти 42 000 km2. Добавените участъци се състоят от обширни ливади и гори, характеризиращи се с богато биологично разнообразие, и са местообитание за много редки и застрашени видове, включително прилепи и земноводни. Заедно с допълнителните територии, предложени от България и Словакия, новите румънски участъци по „Натура 2000“ осигуряват по-голяма закрила на богатата ендемична рибна фауна в басейна на река Дунав.
Контекст
„Натура 2000“ е мрежа от защитени територии, състоящи се от специални зони за съхранение, създадени съгласно Директивата на ЕС за местообитанията, и специални защитени зони, създадени в съответствие с Директивата на ЕС за птиците. „Натура 2000“ не налага излишни ограничения — дейности като земеделие, туризъм, горско стопанство и отдих продължават да са допустими в рамките на мрежата, при условие че имат устойчив характер и са в хармония с природната среда.
Държавите от ЕС, в партньорство с Комисията, избират своите територии, които ще бъдат включени в „Натура 2000“ съгласно Директивата за местообитанията. След като бъдат избрани, тези територии се признават официално от Комисията за „зони от значение за Общността“, какъвто е и сегашният случай. Тази процедура потвърждава официалния статут на териториите и определя задължения за опазването им. След това държавите членки разполагат с шест години, за да приложат необходимите мерки за управление и да обозначат териториите като специални зони за съхранение.
Най-новото разширение засяга 20 държави от ЕС и увеличава броя на зоните от значение за Общността с 235. Те обхващат всичките девет биогеографски региона на мрежата — алпийски, атлантически, черноморски, бореален, континентален, макронезийски, средиземноморски, панонски и степен.
Обхватът на защитените територии е значителен — от цветни ливадни площи до пещерни системи и лагуни. Деветте биогеографски региона на мрежата отразяват широкия спектър на биологичното разнообразие в ЕС.
Биологичното разнообразие — ограничен ресурс, който представлява разнообразието от живи организми на Земята — е в криза. Множество видове изчезват с невиждана досега скорост и с необратими за бъдещето ни последици. В борбата си срещу този феномен Европейският съюз неотдавна си постави нова цел — до 2020 г. да спре намаляването на биологичното разнообразие в Европа, да запази функциите на екосистемите, като например опрашването и естествената защита срещу наводнения (и да възстанови тези функции в райони, където те са изчезнали), и да засили приноса на ЕС за предотвратяване на загубата на биологичното разнообразие в световен мащаб. „Натура 2000“ е основен инструмент за постигането на тази цел.
За повече информация:
Повече подробности за политиката на ЕС за защита на природата: http://ec.europa.eu/environment/nature/index_en.htm
За повече подробности относно това разширение вж. MEMO/12/889.
