Нелоялни практики в търговията с храни: Парламентът защитава малкия бизнес

На 12 март Европейският парламент одобри директива, която цели да гарантира по-добро отношение към селскостопанските производители и малките фирми в хранителния бизнес от големите играчи като супермаркетите и крайните търговци.

Малките доставчици често са зависими от тези, които правят поръчките, и са принудени да спазват условия, наложени едностранни от по-големия им партньор.

Какво се променя

Новите правила налагат забрана на редица практики, които са в ущърб на по-малките участници на пазара ‒ производители, кооперативни дружества, преработващи компании и търговци с оборот до 350 млн. евро. Забраната обхваща:

•    забавени плащания за нетрайни храни;
•    отмяна на поръчка в последния момент;
•    едностранни промени по договори или промени със задна дата;
•    принуждаване на доставчика да плаща за развалени продукти;
•    отказ от сключване на договори в писмена форма.

Други практики като връщането на непродадена стока на доставчиците ще бъдат разрешени, само ако изрично са включени в договора между страните.

Правилата ще важат и за доставчици извън ЕС.

Страните членки ще определят национален орган, който ще отговаря за спазването на изискванията и ще има правомощия да провежда разследвания и да налага санкции при нарушения.

 

Защо са нужни правилата

Нелоялните търговски практики заплашват оцеляването на малките производители на храни. Те водят до неочаквани за тях разходи и по-ниски от планираните приходи. В дългосрочен план това води до концентрация на хранителния бизнес, което е в ущърб на потребителите.

В изследване Евробарометър от 2018 г. 88% от анкетираните заявиха, че е важно да се засили ролята на селскостопанските производители във веригата на хранителни доставки. 

Какво следва

Новите правила ще трябва да бъдат официално одобрени и от Съвета, за да влязат в сила. След това страните членки ще имат две години, за да изменят законодателството си.

 

Участници в хранителния сектор
  • 11 милиона селски стопанства
  • 300 000 преработвателни предприятия
  • 2,8 милиона доставчици и търговци
  • 500 милиона потребители