Национални цели за климата
Всички държави в ЕС са поели ангажимент да работят за намаляване на опасността от отрицателни изменения в климата. През октомври 2014 г. ръководителите на страните постигнаха съгласие за политиката относно енергетиката и климата, което включва изискване за намаляване на емисиите до 2030 г. с 40% спрямо нивата от 1990 г.
Намалението в секторите транспорт, селско стопанство, сгради и управление на отпадъците към 2030 г. се предвижда да бъде с 30% спрямо равнището от 2005 г. Тези сектори са отговорни за по-голямата част от парниковите газове в ЕС - техният дял през 2014 г. в общите емисии е бил около 60%.
Заложените цели са свързани и с ангажиментите, поети от ЕС със Споразумението от Париж, което определя глобалния отговор на общото затопляне на климата.
Всяка страна в ЕС ще трябва да изготви стратегия за намаляване на емисиите, за да се гарантира, че спадът става с постоянни темпове от 2021 до 2030 г.
Системата ще позволява известна гъвкавост. Например, държавите-членки ще имат възможност да си разменят разрешителни за емисии или да заемат такива една от друга. Ще бъде създаден и специален резерв от 105 милион тона еквивалент на емисии CO2, чиято цел ще бъде да облекчи по-бедните страни-членки, в случай че те не успяват да изпълнят ангажиментите си с другите възможности за гъвкавост.
Общата цел за намаляване на емисиите в ЕС трябва да бъде разбита по държави, за да се гарантира справедливият принос на всички. Това към момента става с Решението за споделяне на усилията, което определя обвързващи цели за държавите-членки за периода 2013-2020 г.
Депутатите работят по нов регламент, който ще замени решението и ще важи за периода от 2021 до 2030 г. Той ще заложи също така правилата за определяне на годишните цели по държави и начина на оценяване на напредъка.
Какви са целите за отделните държави
Способностите на държавите-членки да намалят емисиите си са различни и зависят от икономическото им развитие. Затова техните цели варират: България като страната с най-нисък БВП на човек от населението трябва да задържи емисиите си на нивата от 2005 г.; Люксембург и Швеция трябва да постигнат 40% спад.
Какво предлага Парламентът
Депутатите искат да повишат предвидимостта на политиката за климата в дългосрочен план и затова искат ЕС да се ангажира с цел за намаляване на емисиите към 2050 г. с 80% спрямо 2005 г.
Парламентът предлага също така допълнителни стимули за страните от ЕС с по-ниски доходи. Ако те предприемат мерки за намаляване на емисиите си до 2020 г., те биха били възнаградени с допълнителна гъвкавост в по-късните етапи.
Следващи стъпки
Предложението за регламент ще бъде подложено на гласуване в пленарна зала през април.
Усилията на ЕС за намаляване на емисиите
Европейският съюз работи по приемането на още две големи законодателни инициативи, които следва да допринесат за намаляването с 40% на емисиите:
