Лидерите на ЕС трябва да демонстрират политическо лидерство, за да се постигне успех на срещата в Копенхаген, подчертават депутатите в резолюция, приета в сряда. В нея те подчертават, че бъдещите поколения може да не са в състояние да контролират климатичните промени, ако продължи забавянето за предприемане на глобални действия.
На срещата в Копенхаген участващите страни трябва да стигнат поне до обвързващо споразумение за цели и финансиране на смекчаването в индустриализираните страни, се казва по-нататък в резолюцията. Трябва също така да бъде установен официален процес за постигане (в началото на 2010 г.) на правно обвързващо всеобхватно споразумение за климата след 2012 г. Според депутатите това споразумение трябва да бъде влезне в сила от 1-ви януари 2011 г.
Няколко седмици преди срещата на върха в Копенхаген през декември, на която се очаква да бъдат финализирани преговорите за международно споразумение за борба с климатичните промени за периода след 2012 г., депутатите от ЕП призовават държавните и правителствените ръководители да отдадат "най-голям приоритет на този въпрос и да демонстрират политическо лидерство". Те настояват също така ЕС да развие външна политика по въпросите на климата и да говори с един глас, за да запази водещата си роля в преговорите.
"ЕС зае лидерската позиция в борбата за защита на климата и ние искаме да запазим това в Копенхаген. Затова ние не трябва да отстъпваме от нашето предложение: 30% намаление на емисиите на CО2 към 2020 г.", подчерта председателят на Комисията по околна среда Jo Leinen (С&Д, Германия).
В резолюцията (приета с 516 гласа "за", 92 "против" и 70 "въздържали се") членовете на ЕП представят своята позиция за споразумението, което според тях трябва да гарантира, че:
- развитите страни ще намалят значително своите общи емисии (в горната граница на диапазона от 25-40% към 2020 г., както и дългосрочна цел за намаляване на емисиите от най-малко 80% до 2050 г. в сравнение с 1990 г.);
- развиващите се страни ще ограничат нарастването на своите общи емисии от 15 до 30% под равнището на „обичайната практика“; предвид тяхната икономическа тежест, Китай, Индия и Бразилия трябва да поемат ангажимент за постигане на цели, подобни на тези на индустриализираните държави;
- развитите страни имат отговорността за предоставяне на "достатъчна, устойчива и предвидима" финансова и техническа помощ на развиващите се страни; тази помощ за смекчаване и приспособяване към последствията от изменението на климата трябва да бъде нова и да допълва Официалната помощ за развитие (ОПР); между 5 и 7 млрд. евро годишно (за периода 2010-2012 г.) трябва да бъдат отпуснати като "помощ за бързо започване";
- колективният принос на ЕС към усилията за смекчаване и приспособяване в развиващите се страни трябва да възлиза на не по-малко от 30 милиарда евро годишно до 2020 г.;
- целите за намаляване на емисиите и ангажиментите за финансиране трябва да бъдат предмет на засилен режим за съответствие, включващ механизъм за ранно предупреждение и санкции;
- в бъдещите компенсаторни механизми трябва да бъдат включени строги стандарти, за да се избегне възможността развитите страни да се възползват от евтините варианти за намаляване на емисиите вместо развиващите се страни и да се гарантират "надеждни, проверими и реални" намалявания на емисиите;
- международният въздушен и морски транспорт трябва да бъдат включен в международното споразумение със същите задължителни цели като другите промишлени сектори; същевременно поне 50% от квотите в тази област трябва да бъдат разпределяни чрез търг;
- трябва да бъде осигурена значителна финансова помощ на развиващите се страни за спиране на общото обезлесяване на тропическите гори най-късно до 2020 г., както и да бъде създаден Глобален механизъм за въглеродни емисии в горите (GFCM) по Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата (РКОНИК).
Депутатите подчертават, че "едно споразумение в Копенхаген би могло да предостави необходимия стимул за „Устойчив нов курс“, който да насърчава устойчив социален и икономически растеж, популяризиране на устойчиви от гледна точка на околната среда технологии", намаляване на енергийното потребление и осигуряване на нови работни места както в развитите, така и в развиващите се страни.
Относно ангажиментите на другите страни преди конференцията в Копенхаген, членовете на ЕП призовават САЩ да превърнат в задължителни целите, поставени по време на изборната кампания, като по този начин бъде даден ясен сигнал за решителността на водещите развити страни. В този контекст те подчертават също така, че е изключително важно Индия да даде своя принос, приемат ангажимента на Япония да намали емисиите си с 25% до 2020 г. и приветстват положителните сигнали от страна на Китай в тази насока.