Комисията завежда дело срещу България заради цифровата наземна тел

 Контекст

През май 2011 г. Комисията започна срещу България производство за установяване на неизпълнение на задължения във връзка с разпределянето на радиочестотния спектър, като за целта изпрати официално уведомление. Тъй като не настъпи подобряване на конкурентната ситуация, през март 2012 г. Комисията изпрати на България мотивирано становище, в което подробно изложи своите възражения. Независимо че България обяви нова тръжна процедура, не се очаква допълнителни честоти да бъдат предоставени преди 1 септември 2013 г., когато ще се премине от аналогово към цифрово излъчване. Днешното решение за завеждане на дело срещу България пред Съда на ЕС е трета и последна стъпка от производството на ЕС за установяване на неизпълнение на задължения по силата на член 258 от ДФЕС.

Комисията се е намесвала в случаи на разпределение на радиочестотен спектър за наземно цифрово радиоразпръскване и в други държави членки, например Италия (вж. IP/06/1019 ) и Франция (вж. IP/11/1115).

В настоящия случай се прилага следното законодателство на ЕС:

Директива 2002/77/ЕО на Комисията от 16 септември 2002 г. относно конкуренцията на пазарите на електронни съобщителни мрежи и услуги (,,Директива за конкуренцията“) (OB L 249, 17.9.2002 г., стр. 21―26; специално българско издание: глава 08, том 01, стр. 132―138).

Директива 2002/20/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 г. относно разрешението на електронните съобщителни мрежи и услуги („Директива за разрешение“) (ОВ L 108, 24.4.2002 г., стр. 21―32; специално българско издание: глава 13, том 35, стр. 183―194).

Директива 2002/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 г. относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги (Рамкова директива) (ОВ L 108, 24.4.2002 г., стр. 33—50; специално българско издание: глава 13, том 35, стр. 195―212).

Актуалните данни във връзка със случаите на неизпълнение на задължения като цяло могат да се намерят тук.

Относно януарския пакет от решения относно случаи на неизпълнение на задължения вж. MEMO/13/22. 

Относно общата процедура за неизпълнение на задължения вж. MEMO/12/12.