Целта на реформата е да се гарантират справедливо заплащане и приемливи условия на труд за командированите работници, както и равни условия на конкуренция между компаниите.
Командированите работници и трудовата мобилност в ЕС
Командированите работници са наети в една държава-членка и са изпратени от техния работодател да работят временно в друга държава от ЕС, за да изпълнят определена поръчка. За разлика от хората, които си намират постоянна работа в друга държава, техните права се определят от социалното законодателство в страната, в която са наети, а не в страната, в която работят.
През 2015 г. в ЕС е имало малко над 2 млн. командировани работници, като делът им от цялата работна сила е бил само 0,9%. Въпреки това те правят възможно функционирането на единния пазар, тъй като чрез командироването компания, която няма представителство в определена страна, може да предлага услуги в нея.
Командированите работници също така позволяват да се запълнят временни липси на определен пазар, включително за висококвалифициран персонал. Практиката се среща често в определени икономически сектори: от всички командировани работници 42% са заети в строителството, 21,8% - в преработващата промишленост, 13,5% - в образованието, здравеопазването и социалните услуги, и 10% - в бизнес услугите.
В търсене на баланс между свободата на услугите и защитата на работниците
Настоящите правила датират от 1996 г. и включват набор от минимални права за командированите работници - например, минимално заплащане, максимално работно време, дни годишен отпуск и условия за наемане през агенции за временна заетост.
През последните 20 години с разширяването на ЕС условията на пазара на труда са се променили значително. Тъй като работодателите не са длъжни да плащат на командированите работници повече от минималната заплата в страната домакин, често тези служители са по-зле платени от местните работници, извършващи същата работа. Според Комисията разликата в заплащането може да достигне 50% в някои сектори.
Слабости на сегашното законодателство са довели и до злоупотреби като създаването на компании, занимаващи се само с изпращането на работници, както и изкуствено прехвърляне на поръчки на субконтрактори от държави с по-слаба социална защита.
Какво иска да промени Парламентът
Основната цел на реформата е да се гарантира, че командированите работници се третират по правилата за заплащането, заложени в законодателството и колективните трудови споразумения за местните работници. Всички правила за условията на труд на местни работници ще важат и за командированите, ако те останат в страната по-дълго от определен период. Принципът на равното третиране ще важи и за командированите работници, назначени през трудови агенции.
Съавторката на доклада на ЕП Агнес Йонгериус (С&Д, Холандия) заяви: „Ние ще спрем надпреварата за влошаване на условията на европейския пазар на труда. Колективните споразумения, които облагодетелстват местните работници, ще важат и за командированите работници в бъдеще. Така накрая ние ще постигнем целта за еднакво заплащане за еднаква работа на едно и също работно място. Това е важна стъпка в създаването на социална Европа, която защитава работниците и гарантира справедливата конкуренция. С това предложение ние ще се борим с неравенството и ще се погрижим за работниците“.
Другата съавторка на доклада Елисабет Морен-Шартие (ЕНП, Франция) посочи: „Промените в директивата за командированите работници имат важно значение - днес ние имаме възможност да изградим основите на една социална Европа. Ние сме изправени пред ключово решение: дали да се поддадем на националните разделения или да демонстрираме политическо единство. Ние не можем да си позволим забавяне в защитата на европейските работници и в изграждането на честна конкуренция между компаниите“.
Командироването на работници в числа
Броят на командированите работници в ЕС е нараснал с над 40% между 2010 г. и 2015 г. В страните от Западна Европа са изпратени 86% от всички командировани служители.
Най-много командировани работници като абсолютна стойност има в Германия, Франция и Белгия (те посрещат около половината от всички изпратени работници). В същото време най-много работници се командироват от Полша, Германия и Франция. Над половината от командированите работници се изпращат в съседна страна.
България изпраща значително повече командировани работници, отколкото посреща. Около половината от командированите българи отиват в Германия.
