По-рано тази година държавите-членки и Комисията се договориха по 10 ключови приоритети в отговор на кризата и за изграждане на една по-устойчива икономика в бъдеще. Тъй като всяка страна среща различни проблеми, в препоръките си от днес Комисията предлага мерки, съобразени с положението в отделните страни. Те би трябвало да помогнат на всяка от тях да обърне внимание през следващите 12 до 18 месеца на стратегическите фактори и това да стимулира икономиката на ЕС като цяло.
„Икономиката на ЕС се намира в критичен период. Възстановяването от кризата е в ход, но темповете в отделните части на континента са много различни и състоянието на несигурност не е преодоляно“, заяви председателят Жозе Мануел Барозу. „През март държавите-членки поеха редица ангажименти за следващите 12 до 18 месеца. Сега те трябва да гарантират, че ангажиментите ще бъдат изпълнени по подходящ за тях начин. С днешните конкретни и измерими препоръки, специфични за всяка отделна страна, Комисията представя на държавите-членки оценката си за техните национални планове. Знаем, че постигането на целите, които заедно сме си поставили, понякога предполага вземането на трудни решения. Но ако такива усилия се полагат добросъвестно от всички, това ще позволи на Европа да излезе от кризата и ще гарантира благополучието ни за в бъдеще“.
Пакетите от препоръки са част от Европейския семестър, в рамките на който за първи път тази година държавите-членки и Комисията съгласуваха своите икономически и бюджетни политики. След договарянето на приоритетите на равнище ЕС държавите-членки изготвиха своите национални програми, по които Комисията представя подробна оценка чрез целенасочени, конкретни и измерими препоръки.
Като цяло държавите-членки са се постарали да отразят приоритетите на ЕС в своите програми и макроикономическите им прогнози са по принцип реалистични. Същевременно националните цели често не са достатъчно амбициозни и конкретни. Редица държави-членки трябва да положат допълнителни усилия за фискална консолидация и същевременно да продължат възприетите вече стимулиращи растежа мерки в отрасли като научните изследвания и иновациите, бизнес средата и конкуренцията при услугите. На пазарите на труда са нужни допълнителни мерки за повече участие от страна на работната сила, борба срещу структурната безработица, намаляване на безработицата сред младежта и преждевременното напускане на училище и обвързване на възнагражденията с производителността.
Контекст
Приемането на специфичните за всяка държава препоръки е предпоследната стъпка в шестмесечния период на интензивно съгласуване на икономическите политики между ЕС и държавите-членки — т.нар. Европейски семестър. Този процес започва през януари, когато Комисията представя своя Годишен обзор на растежа, определящ приоритетите в икономическата политика на ЕС през започващата година. Тези приоритети се утвърждават от държавните и правителствените ръководители на срещата на Европейския съвет през март. В периода април-май държавите-членки представят своите програми за стабилност или конвергенция (относно публичните финанси) и националните си програми за реформи (относно структурните реформи и мерките за стимулиране на растежа), отговор на които представляват специфичните за всяка страна препоръки на Комисията. Част от този процес е оценката (включена в препоръките) на Комисията на ангажиментите на 23-те страни, участващи в пакта „Евро плюс“.
Препоръките са разработени така, че да позволят на държавите-членки да ги приложат в рамките на 12 до 18 месеца. Те приканват към непосредствени мерки, които да стимулират напредъка към целите, заложени в „Европа 2020“ — дългосрочната икономическа стратегия на ЕС. Тя съдържа амбициозни общоевропейски и национални цели в областта на заетостта, иновациите, образованието, енергетиката и социалното приобщаване, които трябва да бъдат постигнати до края на десетилетието.
В препоръките се представя гледната точка на ЕС по отношение на политиките на отделните държави-членки. Изготвянето на националните икономически политики и бюджети остава от компетенцията на държавите-членки. Същевременно никой не може да отрече съществуващата взаимозависимост — в ЕС като цяло и по-специално в еврозоната. Това е и причината, поради която държавите-членки приеха общ набор от икономически приоритети за ЕС и се ангажираха да ги приложат на национално равнище.
Препоръките се утвърждават от държавните и правителствените ръководители — израз на колективното икономическо управление на ЕС и на факта, че ЕС е единна икономическа зона и това надхвърля простата съвкупност от 27 отделни икономики. С този първи по ред Европейски семестър ЕС признава икономическата взаимообвързаност на своите членове и дава колективни насоки относно бюджета и икономическата и социална политика на всяка отделна държава-членка.
Всеки пакет от препоръки се основава на задълбочен анализ на икономическата ситуация във всяка държава-членка, изложен в публикуваните също днес работни документи на службите на Комисията. Прави се сравнение между прогнозите за макроикономическото развитие и направените през пролетта прогнози на Комисията. Посочените в програмите национални мерки бяха обект на задълбочен анализ, за да се провери дали предлагат адекватни решения на специфичните предизвикателства пред отделните държави.
Предстоящи стъпки
Препоръките ще бъдат обсъдени и утвърдени от Съвета на Европейския съюз на 23 и 24 юни, след като бъдат разгледани на заседанията на Съвета по икономически и финансови въпроси и на Съвета по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси. За прилагането им ще следят през следващата година Комисията и държавите-членки чрез стриктни и постоянни партньорски оценки. В следващия си Годишен обзор на растежа през януари 2012 г. Комисията ще представи оценка на постигнатия в ЕС напредък, а напредъкът в държавите-членки ще бъде оценен в нов пакет от препоръки за всяка отделна държава-членка през юни 2012 г.
