„През май 2014 г. гражданите на ЕС ще имат възможността да гласуват в следващите европейски избори. Това е ключов момент за демокрацията в Европа и аз искам те да изразят своите становища относно бъдещето на Европа“, заяви заместник-председателят Вивиан Рединг, която е и комисар по въпросите на правосъдието, основните права и гражданството. „Поради тази причина Европейската комисия предприе решителни действия, за да гарантира, че осемте милиона граждани на ЕС, които са на възраст, в която имат право да гласуват, и които живеят в друга държава от ЕС, могат ефективно да упражняват избирателното си право както в европейските, така и в местните избори.“
Гражданството на Европейския съюз предоставя на всеки гражданин на държава — членка на ЕС, правото да избира и да бъде избиран в местни европейски избори в която и страна от ЕС да пребивава. Това право трябва да бъде предоставено при същите условия, при които е предоставено и на гражданите на тази страна. Два законодателни акта на ЕС установяват подробно условията, при които гражданите да могат да упражняват тези права.
След приемането на Директива 93/109/EО (относно правото на гражданите на ЕС да участват в избори за Европейски парламент) и Директива 94/80/EО (относно правото на гражданите на ЕС да участват в общински избори) Комисията започна активен диалог с държавите членки, за да гарантира, че гражданите на ЕС могат на практика да упражняват тези важни права. Поради тази причина тя проведе редица обширни проверки, за да гарантира, че разпоредбите на ЕС са точно транспонирани и прилагани във всички национални законодателства.
След последната вълна от присъединявания и вследствие на поетите ангажименти в първия доклад за гражданството на ЕС от 2010 г. Комисията поиска от 11 държави членки да адаптират своето законодателство или да внесат уточнения в него, за да отстранят различни пречки пред избирателните права на гражданите на ЕС. Тези страни бяха България, Кипър, Чешката република, Естония, Унгария, Литва, Латвия, Полша, Румъния, Словения и Словакия. Съществуваха различни проблеми — от допълнителни изисквания за регистрацията на гражданите на ЕС до проблеми относно предоставянето на достатъчно информация за техните избирателни права. Някои държави не изпълниха своето задължение да съберат достатъчна информация за предотвратяване на двойното гласуване (гласуване в избори за Европейски парламент както в страната на произход, така и в страната на местопребиваване, което е незаконно съгласно правото на ЕС).
Срещу България беше образувано производство за установяване на неизпълнение на задължения във връзка с двете директиви. Между 2011 г. и 2012 г. Комисията предприе решителни действия, съчетаващи конструктивен неформален диалог и завеждане на дела, благодарение на които правото на ЕС беше точно приложено в повечето държави членки. Вследствие на това във всички посочени страни, с изключение на три, пречките бяха отстранени. В останалите случаи (Чешката република, Словения и Словакия) законодателството е понастоящем в процес на изменение или измененията предстоят да влязат в сила.
Контекст
Свободата на движение е най-съкровеното право от гражданството на ЕС (вж. съобщение за медиите № 14/2011). Все повече европейци се възползват от това право и живеят в друга държава — членка на ЕС: през 2010 г. около 12,3 милиона граждани на ЕС са живеели в държава от ЕС, различна от тяхната собствена (STAT/11/105). Приблизително осем милиона от тях са на възраст, която им дава право да гласуват.
Благодарение на гражданството на ЕС, което не замества националното гражданство, а го допълва, всички граждани на двадесет и осемте държави — членки на ЕС, имат право да гласуват и да бъдат избирани в местни и европейски избори в държавата от ЕС, в която те живеят.
Само около 10 % от тези граждани на ЕС, живеещи в друга държава от ЕС, обаче се възползват от своето право да гласуват и да бъдат избирани в местни избори според доклад на Европейската комисия от 2012 г.(IP/12/229). В доклада се посочва, че въпреки че повечето държави са приложили задоволително разпоредбите на ЕС (Директива 94/80/EО), все още продължават да съществуват някои пречки. Освен това някои граждани може да не са запознати с правата си, а процедурите понякога могат да са прекалено тромави.
В своя доклад за гражданството на ЕС от 2010 г. Комисията повдигна въпроса за прогресивно намаляващото участие на гражданите в изборите (IP/10/1390). Един от начините за разрешаване на този проблем е да се гарантира посредством сътрудничество с държавите членки, че гражданите на ЕС, пребиваващи в други държави — членки на ЕС, различни от тяхната собствена, могат да участват в избори за Европейски парламент при същите условия като гражданите на съответната държава в съответствие с правото на ЕС (Действие 18 от доклада за гражданството на ЕС). Освен това в своя доклад за гражданството на ЕС от 2013 г. Европейската комисия обяви, че ще работи върху решения за прекратяване на практиката в някои държави членки гражданите да бъдат лишавани от правото си да гласуват, след като са се преместили в друга страна от ЕС (IP/13/410 MEMO/13/409).
През декември 2012 г. Съветът на министрите от ЕС прие предложение на Европейската комисия за улесняване на това гражданите на ЕС, живеещи в друга държава членка, да бъдат кандидати в изборите за Европейски парламент през 2014 г. (MEMO/12/1020). Новият правен акт опростява процедурата (понастоящем уредена в Директива 93/109/EО), по която граждани на ЕС могат да се кандидатират в избори за Европейския парламент в друга държава — членка на ЕС. Това е още една от инициативите на Комисията за насърчаване и улесняване на участието в изборите за Европейски парламент.
