„Петото издание на Информационното табло на ЕС в областта на правосъдието потвърждава, че ефективните правосъдни системи са от съществено значение за изграждането на доверие в среда, която е благоприятна за бизнеса и инвестициите в единния пазар“, заяви Вера Йоурова, комисар на ЕС по въпросите на правосъдието, потребителите и равнопоставеността между половете. „Призовавам държавите членки да гарантират, че всяка правосъдна реформа зачита върховенството на закона и независимостта на съдебната власт. Това е от ключово значение за възможността на гражданите и предприятията да се ползват пълноценно от правата си. Освен това независимата и добре функционираща правосъдна система е основен стълб на всяка демокрация.“
Основни констатации в изданието за 2017 г.:
- По-кратка продължителност на производствата по граждански и търговски дела, включително в някои държави членки, чиито правосъдни системи са изправени пред предизвикателства. Това подобрение е по-ясно изразено в рамките на петгодишния период, отколкото в краткосрочен план.
- Анализ на прилагането на законодателството за защита на потребителите: държавите членки отговарят за прилагането на правото на ЕС в областта на защитата на потребителите. Информационното табло показва, че продължителността на административните производства и делата за упражняване на съдебен контрол в тази област варира значително в зависимост от държавата. То показва също така, че много проблеми на потребителите се разрешават пряко от органите за защита на потребителите и в такива случаи не е необходимо да се стига до съд.
- Анализ на борбата срещу изпирането на пари: в съответствие с изискванията на Четвъртата директива относно борбата с изпирането на пари държавите членки предоставиха за първи път данни в тази област. Данните показват големи различия в продължителността на делата по производства, отнасящи се до престъпления по изпиране на пари — от по-малко от половин година до близо три години.
- Ограничен достъп до правосъдие за по-бедните граждани: Информационното табло показва, че в някои държави членки гражданите, чийто доход е по-нисък от прага на бедността, не получават никаква правна помощ по някои видове спорове.
- В някои държави използването на инструментите на информационните и комуникационните технологии (ИКТ) все още е ограничено: въпреки че ИКТ се използват широко за комуникация между съдилищата и адвокатите в половината от държавите членки, използването на ИКТ за електронен подпис е много ограничено в повече от половината от държавите от ЕС. Новите данни за това как адвокатите използват ИКТ при комуникацията със съдилищата отново подчертават значението на електронните комуникации за доброто функциониране на правосъдните системи.
- Подобрено или непроменено усещане за независимост на съдебната власт сред широката общественост: това е случаят в повече от две трети от държавите членки при сравнение с 2016 г. Такава е и тенденцията при усещането на предприятията за независимостта на съдебната власт от 2010 г. насам. Най-често посочваната причина за усещането за липса на независимост на съдилищата и съдиите е намесата или натискът от страна на правителството и политиците. Изданието за 2017 г. представя също така данни относно гаранциите, предвидени в различните държави членки, за осигуряване на независимостта на съдиите. Това отразява голямото значение, което върховенството на закона има за ЕС.
- Стандарти за качество: повечето държави членки разполагат със стандарти, определящи срокове или периоди, предназначени за предотвратяване на твърде продължителни съдебни производства. В някои държави членки с по-малко ефикасни правосъдни системи обаче няма такива стандарти.
Следващи стъпки
Констатациите от Информационното табло за 2017 г. се вземат предвид при текущата оценка на отделните държави в процеса на европейския семестър през 2017 г. Отделните доклади за държавите членки бяха публикувани на 22 февруари 2017 г. и включват констатации относно правосъдните системи на редица държави членки (Белгия, България, Испания, Хърватия, Италия, Кипър, Латвия, Малта, Полша, Португалия, Румъния, Словения и Словакия) (вж. IP/17/308).
Контекст
Акцентът в Информационното табло се поставя основно върху спорните производства по граждански и търговски дела, както и върху административните дела, за да се помогне на държавите членки в усилията им да проправят пътя към среда, която е по-благоприятна за инвестициите, бизнеса и гражданите. В Информационното табло се поставя акцент върху трите основни елемента на всяка ефективна правосъдна система:
- Ефикасност: показатели за продължителността на производствата, дяла на приключените производства и броя на висящите дела.
- Качество: показатели относно правната помощ, съдебните такси, обучението, наблюдението върху дейностите на съдилищата, бюджета и човешките ресурси.
- Независимост: показатели относно усещането за независимост на съдебната власт сред дружествата и широката общественост, както и относно гаранциите във връзка с независимостта на съдиите.
Подобряването на ефективността на националните правосъдни системи е утвърден приоритет на европейския семестър (годишния цикъл на ЕС за координиране на икономическите политики). Информационното табло на ЕС в областта на правосъдието помага на държавите членки да постигнат тази цел, като представя годишен сравнителен преглед на функционирането на националните правосъдни системи. Този преглед се допълва от специфични за отделните държави оценки, извършвани посредством двустранен диалог с националните органи и заинтересованите страни. Тези оценки могат да доведат до специфични за отделните държави препоръки за подобряване на националните правосъдни системи. В рамките на европейския семестър за 2016 г. Съветът, въз основа на предложение на Комисията, отправи специфични препоръки в тази област до шест държави членки (България, Хърватия, Италия, Кипър, Португалия и Словакия).
При изготвянето на Информационното табло се използват различни източници на информация. Основните източници на данни се предоставят от Европейската комисия за ефикасност на правосъдието (CEPEJ) към Съвета на Европа. Други източници на данни се предоставят от европейски мрежи, като например Европейската мрежа на висшите съдебни съвети, Мрежата на председателите на върховните съдилища в ЕС, Съвета на адвокатурите и правните общества в Европа (CCBE), както и от различни комисии или комитети в специфични области от законодателството на ЕС.
