Данните за 2010 г. сочат, че повечето страни от ЕС не са достигнали своите цели за предоставяне на грижи за децата: само осем от тях са постигнали целите за двете възрастови категории (0-3 години, от 3 години до задължителната възраст за започване на училище) - Белгия, Дания, Испания, Франция, Нидерландия, Швеция, Словения и Обединеното кралство. Само 10 държави членки са постигнали целите за първата категория (0-3 години) и 11 – за втората категория (от 3 години до задължителна училищна възраст)
Политиките за по-добър баланс между професионалния и семейния живот — по-специално грижите за деца — са от ключово значение за насърчаване на заетостта сред жените. По-големият брой работещи жени е от съществено значение за постигане на целите на ЕС за заетост и подобряване на цялостната икономическа стратегия. Ето защо на 29 май Комисията предложи на Съвета специфични за всяка държава препоръки в рамките на третия Европейски семестър за 2013 г. . Бяха отправени препоръки до 11 държави членки относно заетостта сред жените, наличието/качеството на грижите за деца и/или местата в целодневни училища и услугите за гледане на деца.
Ново проучване за разликата между пенсиите на мъжете и жените
Днес Комисията публикува също ново експертно проучване за разликата между пенсиите на мъжете и жените в Европа — първо проучване от този род. Проучването сочи, че по-ниските равнища на заетост сред жените оказват въздействие върху техните пенсии: жените получават пенсии, които са средно с 39 % по-ниски от тези на мъжете. Разликите са в резултат на три тенденции на пазара на труда:
1) за жените е по-малко вероятно да работят от мъжете;
2) те работят по-малко часове и/или години и
3) средно те получават по-ниски заплати. Пенсионните системи не са просто неутрални отражения на минали тенденции на пазара на труда: пенсиите могат да намалят, възпроизведат или дори да засилят неравенството между половете на пазара на труда и в разделението между жените и мъжете на отговорностите, свързани с грижите за децата.
Нов показател за равенството между половете „разликата в пенсиите на жените и мъжете“ помага да се оценят мащабите на неравенството между половете в течение на живота на хората. Ситуацията в отделните части на ЕС се различава чувствително (вж. приложението). Големи разлики между пенсиите на жените и мъжете се откриват в много държави членки: в 17 от тях разликите между пенсиите са по-големи или равни на 30 %. Две от най-големите разлики между пенсиите на жените и мъжете се наблюдават в Люксембург (47 %) и Германия (44 %). Най-малка е разликата в Естония (4 %), следвана от тази в Словакия (8 %).
Установено е, че бракът и майчинството увеличават разликата между пенсиите на жените и мъжете. Разликите са по-малки за неомъжените жени, но въпреки това остават големи (17 %). Данните също така показват ясна „санкция за майчинство“: раждането на деца води до по-неблагоприятни условия за пенсиониране за жените в почти всички държави членки. В повечето случаи „санкцията за деца“ нараства заедно с броя на децата (вж. приложението).
Контекст
През 2002 г. държавните и правителствените ръководители на страните от ЕС се договориха в заключенията на Европейския съвет в Барселона, че:
„Държавите членки следва да отстранят факторите, препятстващи участието на жените на трудовия пазар, и да се стремят до 2010 г. да приемат в детски заведения поне 90 % от децата между 3-годишна възраст и задължителната начална училищна възраст и най-малко 33 % от децата под 3-годишна възраст, като отчитат търсенето на детски заведения и се съобразяват със своите национални системи“.
Оттогава това е известно като „целите от Барселона“ относно детските заведения и тяхното постигане е в основата на политиките както на равнище ЕС, така и на равнище на държавите членки, за съвместяване на професионалния, личния и семейния живот.
Детските заведения също са приоритет в стратегиите на Комисията относно равенството между половете, като същевременно се предоставя финансова подкрепа на ЕС в рамките на структурните фондове (по-специално Европейския социален фонд).
Макар и да е постигнат напредък от 2002 г. насам и въпреки ангажиментите на държавите членки през 2010 г. предлагането на грижи за деца в ЕС все още не съответства на тези цели.
