Фондът е един от инструментите за по-социална Европа и цели да подкрепи хора, чиито работни места са засегнати от значими структурни промени вследствие на глобализацията или на финансови и икономически кризи.
Създаден през 2006 г., Европейският фонд за приспособяване към глобализацията се използва при възникнала нужда за съфинансиране на проекти, които помагат на освободени служители да си намерят нова работа или да започнат свой бизнес.
Проектите се управляват от националните или регионалните власти в страните от ЕС. Има ясни правила кой, кога и за колко време може да ползва помощ от фонда ‒ например, той не може да се използва за изплащане на обезщетения за безработица или пенсии.
На 16 януари Парламентът прие позицията си за това как да функционира фондът в новия многогодишен финансов период (след 2020 г.).
Депутатите предлагат да се разшири обхватът на случаите, в които може да се търси подкрепа от фонда. Според тях той трябва да може да се използва и за преодоляване на неблагоприятни последици от дигитализацията, автоматизацията и прехода към нисковъглеродна икономика. Затова неговото име следва да се промени на Европейски фонд за преход.
„Работници, които са били освободени заради напредъка на технологиите, също ще могат да получават тези средства“, заявява Мария Арена (С&Д, Белгия), автор на позицията на Парламента.
Парламентът също така иска да се намалят изискванията за кандидатстване, за да се увеличи достъпността на средствата, и да се ускорят процедурите. Например, за момента за средства може да се кандидатства само в случаи, когато в рамките на даден период от определена компания са освободени поне 500 служители. Това обаче на практика изключва помощ за малки и средни предприятия, в които работят повечето хора. Предложението на Парламента е прагът да се намали на 200 души.
Следващи стъпки
Парламентът е готов да започне преговори с Комисията и Съвета, за да постигне споразумение за окончателните правила за функциониране на фонда след 2020 г.
