- Над осем от всеки десет европейци (81%) смятат, че е още по-важно да се гласува предвид настоящата геополитическа ситуация;
- Шест от всеки десет граждани (60%) проявяват интерес към предстоящите европейски избори на 6-9 юни, което е с 11 процентни пункта повече, в сравнение със същия период преди гласуването за европейски избори през май 2019 г.;
- 73% от гражданите заявяват, че действията на ЕС оказват въздействие върху ежедневието им;
- Отбраната и сигурността на ЕС стават все по-важни като въпроси, върху които ЕС трябва да се съсредоточи;
- Борбата с бедността и социалното изключване (33%), както и с общественото здраве (32%) са основни проблеми в съзнанието на избирателите.
Последното проучване на Евробарометър на Европейския парламент преди изборите през юни разкрива осведомеността сред гражданите и загрижеността им относно настоящия геополитически контекст.
Публикуваното днес предизборно проучване разкрива положителна, възходяща тенденция по ключови изборни показатели само няколко седмици преди гражданите на ЕС да гласуват на 6-9 юни. Интересът към изборите, осведомеността за това кога ще се проведат, както и вероятността за гласуване, нарастват в сравнение с последното проучване през есента на 2023 г., когато те са били последно измерени. Увеличението е още по-значително в сравнение с проучването от пролетта на 2019 г. (три месеца преди предишните европейски избори).
60% от анкетираните заявяват, че са заинтересовани да гласуват през юни (+3 процентни пункта в сравнение с есента на 2023 г. и +11 процентни пункта в сравнение с февруари/март 2019 г.). Делът за България по този показател е 40%, като бележи ръст от 1 процентен пункт в сравнение с есента на 2023 г. и +5 процентни пункта в сравнение с февруари/март 2019 г., като страната дели последните места заедно със Словакия (43%) и Чехия (38%).
71% от гражданите на ЕС заявяват, че вероятно ще гласуват (7 до 10 по скала от 1 до 10), което представлява увеличение от +3 процентни пункта в сравнение с есента на 2023 г. и +10 процентни пункта в сравнение с проучването от февруари/март 2019 г. Националните резултати по този показател сочат, че 50% от българските граждани заявяват, че вероятно ще гласуват (7 до 10 по скала от 1 до 10), като се отчита намаление от 1 процентен пункт спрямо есента на 2023 г. и -7 процентни пункта в сравнение с февруари/март 2019г., което, заедно с Естония (52%), представлява най-ниската стойност сред държавите членки.
Резултатите за ЕС показват, че гражданите са напълно наясно със значението на изборите в настоящия геополитически контекст, като осем от десет (81%) респонденти са съгласни, че това прави гласуването на тези избори още по-важно. Големи мнозинства във всички държави членки подкрепят това изявление. 62% от анкетираните в България отразяват същото мнение, което поставя страната на последно място сред държавите членки, а преди нея са Румъния (68%) и Естония (72%).
Председателят на Европейския парламент Роберта Мецола, коментирайки резултатите от проучването, заяви: „Европейците са наясно, че залозите са високи пред изборните урни и че активността при гласуването е още по-важна в настоящия геополитически контекст. Призовавам нашите граждани да гласуват на предстоящите европейски избори, за да укрепят европейската демокрация и да оформят бъдещето на Европа.“
В края на този законодателен период, 81% от гражданите на ЕС имат положителна или неутрална представа за Европейския парламент, докато само 18% са с отрицателни нагласи. Нещо повече, мнозинството от гражданите в ЕС (56%) би желало Европейския парламент да играе по-важна роля, докато само 28% биха искали обратното, а 10% биха запазили ролята на институцията такава, каквато е сега. Данните за България сочат, че 77% от гражданите имат положителна или неутрална представа за Европейския парламент, докато 20% са с отрицателни нагласи, което поставя страната в средните за ЕС стойности по този показател. 41% от българските респонденти биха желали Европейският парламент да играе по-важна роля, като България е на едно от последните места заедно с Австрия (43%), Естония (41%) и Швеция (41%). 39% от българските респонденти биха искали Европейският парламент да играе по-маловажна роля, заедно с гражданите на Румъния, Полша и Нидерландия (всички с 37%), а 12% биха запазили ролята на институцията такава, каквато е сега.
Председателят на Европейския парламент Роберта Мецола добави: „Парламентът и Европейският съюз постигнаха резултати по безпрецедентен начин през последните години. Бяхме изправени пред изключителни и предизвикателни обстоятелства, но в резултат на това излязохме още по-силни и по-обединени. Парламентът е бил и ще продължи да бъде гласът и застъпникът на гражданите в ЕС.“
Европейските граждани биха искали борбата срещу бедността и социалното изключване (33%), както и подкрепата за общественото здраве (32%) да бъдат основните въпроси, които да се обсъждат по време на предизборната кампания. Подкрепата за икономиката и създаването на нови работни места, както и отбраната и сигурността на ЕС са на трето място по важност (с 31%). Значението, което гражданите отдават на отбраната и сигурността на ЕС, се е увеличило по време на парламентарния мандат, особено с оглед на агресивната война на Русия срещу Украйна. Сега този показател се споменава като първи (или съвместен първи) приоритет на предизборната кампания в девет държави, с най-високи стойности в Дания (56%), Финландия (55%) и Литва (53%). Данните за България относно приоритетите се припокриват със средните за ЕС, като от първостепенно значение за гражданите е борбата срещу бедността и социалното изключване (48%), следвано от подкрепа за икономиката и създаване на нови работни места (40%) и подкрепата за общественото здраве (34%). Следват въпросите с бъдещето на Европа (25%) и отбраната и сигурността (24%), а действията срещу изменението на климата и миграцията и убежището са на едни от последните места съответно с 10% и 11%.
Гледайки към бъдещето, гражданите на ЕС поставят отбраната и сигурността (37%) като първи приоритет при укрепването на позицията на ЕС в световен мащаб, следван от енергийните въпроси и продоволствената сигурност/селското стопанство (и двата показателя с 30%). За българските респонденти от първостепенно значение е фокусът върху енергийните проблеми (35%), следван от конкурентоспособност, икономика и индустрия (32%) и демография, миграция и застаряване на населението (32%), а на трета позиция поставят отбраната и сигурността (31%).
Докато четирима на всеки десет европейски граждани заявяват, че ролята на ЕС е станала по-важна през последните години, 35% смятат, че тя е непроменена, а 22% - че е намаляла. На национално равнище относителното мнозинство в 15 държави смята, че ролята на ЕС в света е станала по-важна през годините, като делът им достига 67% в Швеция, 63% в Португалия и 60% в Дания. В другия край на скалата са словенските и чешките граждани, които са най-склонни да посочат, че ролята на ЕС е станала по-маловажна (съответно 32% и 30%). Данните за България сочат, че 32% от респондентите смятат, че ролята на ЕС е станала по-важна през последните години, заедно с Австрия (32%), Естония (32%) и Кипър (33%), 39% считат, че тя е непроменена, а 24% - че е намаляла, което е близо до средните стойности за ЕС.
Почти три четвърти от европейските гражданите (73%, увеличение с +3 процентни пункта в сравнение с есента на 2023 г.) заявяват, че действията на ЕС оказват въздействие върху ежедневието им, включително една пета (20%), за които те оказват „голямо“ въздействие. Също така голямо мнозинство от европейците са съгласни, че членството в ЕС е от полза за тяхната страна (71%). Тези резултати са стабилни в сравнение с есента на 2023 г. и продължават да стоят на високи равнища в целия ЕС. Данните за България показват, че 64% от българските граждани считат, че действията на ЕС оказват въздействие върху ежедневието им (бележи ръст от +3 процентни пункта в сравнение с есента на 2023 г.), а 34% посочват обратното. Малко над половината (52%) от българските респонденти са на мнение, че членството в ЕС е от полза на страната ни, което я поставя на последно място сред държавите членки, преди нея са Австрия (56%) и Италия (59%). 32% от българските граждани са на противоположното мнение, което представлява едно от най-високите нива заедно с Румъния (30%), Италия (36%) и Австрия (39%).
