По-малко от половината депутати, които заеха постовете си през юли 2014 г., започнаха първи мандат. Делът на онези, които вече бяха заемали длъжност като евродепутати, беше 51,5%. Гърция беше страната с най-много нови депутати (90,5%).
Делът на жените сред евродепутатите беше 36,9% в началото на мандата. Към края на март 2019 г. той намаля малко до 36,5%.
Средната възраст на депутатите в края на март 2019 г. беше 55 години, като българските депутати бяха относително най-млади (със средна възраст 48 години). В началото на мандата средната възраст на депутатите беше 53 години.
Между юли 2014 г. и март 2019 г. 108 депутати напуснаха постовете си - 43-ма подадоха оставки, шестима починаха, а 59 преминаха на други постове.
По-дълги пленарни заседания
Пленарните сесии са най-важната част от работата на Парламента, когато се приемат нови законодателни актове и се обсъждат актуални теми. През мандата от 2009 до 2014 г. пленарни заседания са били проведени в 260 дни, а общата продължителност на заседанията е била 2 160 часа. От юли 2014 г. до декември 2018 г. Парламентът е имал пленарни заседания в 255 дни и с обща продължителност от 2 187 часа.
Депутатите са провели над 27 000 гласувания от юли 2014 г. до края на 2018 г., в сравнение с 23 553 гласувания през целия предишен мандат.
Колко време отнема приемането на законодателство
Законодателството на европейско ниво се предлага от Комисията и трябва да бъде одобрено от Парламента и от Съвета на ЕС, преди да влезе в сила. Депутатите водят преговори с представителите на европейските правителства в Съвета в търсене на съгласие относно крайния текст на законодателството. В зависимост от това колко сложни са преговорите, един законодателен акт може да премине през три четения и в Парламента, и в Съвета.
По-голямата част от законодателните актове през този мандат са били приемани на първо четене, като процедурата е отнемала средно 18 месеца. В случаите, когато законодателният акт е трябвало да премине през второ четене, средната продължителност на процедурата е била 39-40 месеца.
Политически партии на национално и европейско ниво
На европейските избори надпревара водят национални политически партии, но когато евродепутатите започват работа в Парламента, те формират многонационални парламентарни групи. Броят на парламентарните групи в ЕП е сравнително стабилен - от 2004 до 2014 г. имаше седем групи, а през мандата 2014-2019 г. броят им нарасна на осем.
В сравнение с това броят на националните политически партии с представители в ЕП расте значително - през мандата 2004-2009 г. е имало депутати от 168 национални партии, през юли 2014 г. броят на представените партии е бил вече 191, а в края на март 2019 г. в Парламента е имало депутати от 232 национални партии.
