Държавите членки в продължение на години се опитват да съгласуват единна патентна система, но техните усилия се провалиха, най-вече заради езиковите проблеми. В момента националните патенти съществуват заедно с европейския патент, но системата е сложна и скъпа - получаването на европейски патент може да се окаже десет пъти по-скъпо от американски патент.
Единната патентна система има за цел да улесни и да направи по-евтин достъпа до патентна защита в ЕС. Също така по този начин ще бъде осигурен еднакъв достъп за всички изобретатели в ЕС, което ще им помогне в борбата с нарушенията и ще подобри условията за иновативния бизнес, след като бъдат премахнати патентните "граници" между държавите членки.
Искането на 12 държави членки (Дания, Естония, Финландия, Франция, Германия, Литва, Люксембург, Нидерландия, Полша, Словения, Швеция и Великобритания) за започване на засилено сътрудничество беше внесено през декември 2010 г., след като страните заключиха, че в Съвета не може да се постигне единодушие по въпроса. Впоследствие още четири държави от ЕС се присъединиха - Австрия, Белгия, Ирландия и Португалия. Останалите държави членки - с изключение на Италия и Испания - също проявиха интерес да се включат към засиленото сътрудничество. Последните две страни също могат да се присъединят към механизма във всеки един момент.
Следващи стъпки
Съветът по конкурентоспособност се очаква формално да одобри решението, с което засиленото сътрудничество влиза в сила на 9-10 март. Тогава Комисията ще представи две предложения: за създаване на единния патент (процедура по съвместно вземане на решение) и второ, за езиковия режим (консултативна процедура). В резолюцията на Klaus-Heiner Lehne (ЕНП, Германия) депутатите призовават Съвета да приложи процедура по съвместно вземане на решение и за двете предложения.
Механизъм за засилено сътрудничество
Според правилата на ЕС т.нар. "засилено сътрудничество" позволява на група от държави членки да приемат общо законодателство (важащо само за участващите в механизма страни, а не за целия ЕС), по отношение на което няма единодушно одобрение в рамките на Съвета.
