Европейският парламент дели законодателната власт със Съвета на Европейския съюз. Следователно той разполага с правомощия да приема европейските законодателни актове (директиви, регламенти и други). Той може да одобри, измени или отхвърли съдържанието на европейското законодателство.
Законодателната дейност
На ниво парламентарна комисия даден член на Европейския парламент съставя доклад въз основа на предложение за "законодателен текст", представено от Европейската комисия, която притежава изключителните правомощия за законодателна инициатива. Парламентарната комисия гласува този доклад и при нужда внася в него изменения. След като текстът бъде изменен и гласуван на пленарно заседание, позицията на Парламента се счита за приета. Този процес може да се повтори един или повече пъти, в зависимост от типа на процедурата и от това дали е постигнато или не съгласие със Съвета.
При приемането на законодателните актове съществуват следните процедури: обикновена законодателна процедура (съвместно вземане на решение), при която Парламентът и Съветът са равнопоставени, или специални законодателни процедури, прилагани единствено в определени области, в които Европейският парламент има само консултативна роля.
Следва да се подчертае, че по т. нар. "чувствителни" теми (като например данъчно облагане, промишлена политика, селскостопанска политика и др.), Европейският парламент изразява единствено консултативно становище в рамките на т. нар. "процедура на консултация". В някои случаи, определени в Договора, консултацията е задължителна, тъй като правното основание го налага. Тогава дадено предложение може да придобие силата на закон единствено ако Парламентът е изразил своето становище. В тези случаи Съветът не е упълномощен да взема решения самостоятелно.
Право на политическа инициатива
Парламентът може да изиска от Комисията да отправи законодателни предложения към Съвета. Той участва на практика в съставянето на нови законодателни текстове, тъй като разглежда годишната работна програма на Комисията и посочва работата по кои актове следва да бъде приоритет.

Външна политика

Съветът на ЕС се обръща за консултация към Европейския парламент по основните аспекти и ориентации на Общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС). От своя страна, Парламентът може да отправи към Съвета въпроси и препоръки.
ОВППС координира външните политики на държавите-членки на Европейския съюз.   
Съветът редовно информира ЕП за развитията във външната политика и политиката на сигурност, като Парламентът може да отправи към него въпроси и препоръки.
Чрез своята комисия по външни работи, Европейският парламент поддържа постоянна връзка с Върховния представител на ЕС по въпросите на общата външна политика и политика на сигурност, както и с члена на Европейската комисия, който отговаря за външните отношения.
Парламентът дава своето одобрение при присъединяването на нови държави-членки към Европейския съюз и е консултиран относно международните споразумения като например споразуменията за асоцииране или за търговско сътрудничество между Съюза и трети страни.
На 29 октомври 2004 г. министрите на външните работи на държавите-членки подписаха Договора за създаване на конституция за Европа.
Европейската конституция, след нейното влизане в сила, би засилила ролята на Европейския съюз в областта на външната политика.

Глобализация

Европейският парламент способства за това, Европейският съюз да играе съществена роля в процеса на глобализация. 
Европейският парламент взима активно участие в дискусиите по темите на глобализацията.
Той следи отблизо преговорите в рамките на Световната търговска организация (СТО).
СТО е международна организация, в рамките на която участващите страни определят правилата в международната търговия.
Европейският парламент дава своето одобрение относно резултатите от преговорите, водени от Европейския съюз в рамките на СТО, като отправя препоръки към Европейската комисия, която е основният преговарящ за Европейския съюз.
Европейският парламент изтъква, че специфичните трудности, с които се сблъскват развиващите се страни трябва да бъдат взети под внимание.
Европейският парламент координира своите инициативи, за да защити по-добре интересите на гражданите в настоящия контекст на глобализация.
Парламентът се обявява за създаването на парламентарна асамблея в рамките на СТО, което ще позволи на гражданите да разберат по-добре механизмите на организацията и нейните решения.
По този начин членовете на ЕП се стремят да увеличат прозрачността в дейността на СТО.
Парламентът набляга на нуждата от наличието на граждански аспект в процеса на глобализация, който да гарантира социалната справедливост и демокрацията по света.
По този начин Европейският парламент е способен да отстоява своите позиции относно икономическите правила в световен мащаб.

Защита правата на човека

Защитата правата на човека по света е основен приоритет за Европейския парламент. Неговата комисия по външни работи се занимава пряко със защитата правата на човека в държавите извън Европейския съюз. 
Всяка година Европейският парламент представя доклад относно положението на правата на човека в трети страни, както и доклад за спазването на правата на човека в самия Европейски съюз.
Европейският парламент е информиран от Съвета за всяко решение относно отмяна на споразумения с дадена страна в името на защитата правата на човека.  По този начин Парламентът може да оказва натиск над определени държави с цел освобождаването на политически затворници или присъединяването на тези държави към международните ангажименти в областта на защитата правата на човека.
По време на всяка месечна пленарна сесия в Европейския парламент се състоят дебати във връзка със случаи на нарушаване правата на човека, демокрацията и правовата държава. Парламентът прие серия от резолюции, които осъждат правителствата, нарушаващи правата на човека.
Пленарната зала е своеобразен международен форум, където могат да се изразят позиции и да се привлече вниманието на членовете на Европейския парламент и на гражданите към нарушаването на човешките права в някои държави.
През 1988 г. Европейският парламент учреди наградата "Сахаров" за свобода на мисълта. Тя се връчва всяка година на личност или международна организация, които по подобие на руския ядрен физик Андрей Сахаров, отличен с Нобеловата награда за мир през 1975 г., са радетели за правата на човека. През 2004 г. Европейският парламент връчи тази награда на Асоциацията на журналистите в Беларус, която се бори за защита законните права на журналистите и за поощряване независимостта на медиите в страната.
През 2006 г. наградата „Сахаров" бе връчена на Александър Милинкевич, лидер на опозицията в Беларус, правозащитник и борец за демокрация. Александър Милинкевич се явява на президентските избори срещу Александър Лукашенко. Резултатите от тези избори не бяха признати от ЕС и Съединените щати. След като протестира срещу тези резултати, Александър Милинкевич престоява 15 дни в затвора.

Пространство на свобода, сигурност и правосъдие

Европейският съюз създаде пространство на свобода, сигурност и правосъдие, в което се спазва Хартата на основните права на Европейския съюз и се зачитат съдебните системи и традициите на всяка държава-членка.
В това пространство държавите-членки могат да провеждат съвместни действия с по-тесен оперативен характер в областите на полицейско и митническо сътрудничество, както и на гражданското и наказателното право.
Съюзът се бори с всяка форма на престъпност (трафик на наркотици, оръжия, крадени автомобили - корупция - сексуална експлоатация на деца - тероризъм и др.), на расизъм и ксенофобия, така че да осигури на всеки гражданин висока степен на сигурност.
Пространството на свобода, сигурност и правосъдие гарантира на гражданите правото да се движат и пребивават свободно на територията на Съюза.
Съюзът упражнява своите правомощия и в областта на сигурността и правосъдието. Парламентът упражнява законодателната власт заедно със Съвета при голяма част от законодателните актове, необходими за създаването на това пространство.

Хартата на основните права на Европейския съюз

Изготвянето на проект на харта бе възложено на Конвент, съставен от представителите на държавните и правителствените глави, от председателя на Комисията, както и от членове на Европейския парламент и на националните парламенти.
Хартата на основните права на Европейския съюз бе провъзгласена от Европейската комисия, Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз по време на Европейския съвет в Ница на 7 декември 2000 г.
Преамбюлът на Хартата излага решението на държавите-членки да "споделят едно мирно бъдеще, основаващо се на общи ценности" и засвидетелства, че Съюзът е "вдъхновен от културното и духовното наследство на Европа, от което са се развили универсалните ценности на ненакърнимите и неотчуждими права на човешката личност: свобода, демокрация, равенство и принципа на правовата държава".
Хартата на основните права обединява в един текст всички граждански, политически, икономически и социални права на европейските граждани, както и на всяко лице, пребиваващо на европейска територия. Тези права са представени в шест дяла: достойнство, свобода, равенство, солидарност, гражданство и правосъдие.
Считано от 2001 г., Европейският парламент представя ежегодно доклад, в който се разглежда степента на спазване на правата, изложени в Хартата. Така например, Парламентът привлече вниманието към факта, че положението на затворниците в някои държави-членки се е влошило, като основната причина за това е пренаселването на затворите. Намерението на Парламента е да изготвя възможно най-полезни доклади, които да доведат до всеобщо осъзнаване на проблемите в държавите-членки.
Включването на основните права в бъдещата Европейска конституция ще означава, че ако тя влезе в сила, европейските институции и държавите-членки ще бъдат правно задължени да ги спазват.

Портал Европа