Европейската комисия изпраща последно предупреждение на България заради системни слабости при прилагането на законодателството на ЕС относно природата.
С Директивата на ЕС за птиците (Директива 2009/147/ЕО) и Директивата на ЕС за местообитанията (Директива 92/43/ЕИО) се установява мрежа на равнище ЕС от защитени зони „Натура 2000“. В Европейския зелен пакт и европейската стратегия за биологичното разнообразие се посочва, че за ЕС е от решаващо значение да спре загубата на биологично разнообразие чрез защита и възстановяване на биологичното разнообразие.
В зоните по „Натура 2000“ могат да се извършват икономически дейности, при условие че няма неблагоприятно въздействие върху целостта на зоните. В България кумулативното въздействие от съществуващи и одобрени планове и проекти в зони по „Натура 2000“ систематично не е било вземано предвид при оценяването на въздействието на нови планове и проекти.
Вследствие на това е разрешено извършването на множество промени, представляващи сериозна заплаха за постигането на целите за опазване на природата. Комисията започна процедура за установяване на нарушение и изпрати допълнително официално уведомително писмо на България през юли 2018 г. Нови жалби и проверка на разрешения, дадени в зони по „Натура 2000“ през 2019—2020 г., показват, че този структурен проблем все още е налице и продължават да се издават разрешения за планове и проекти въз основа на недостатъчни оценки или дори при липсата на подходящи оценки. България разполага с два месеца, за да отстрани нарушението. В противен случай Комисията може да сезира Съда на ЕС.
Интелигентен транспорт
Освен това Комисията реши да изпрати мотивирани становища на България, Хърватия, Латвия и Словения заради това, че не прилагат правилата на ЕС относно предоставянето в целия ЕС на информационни услуги за мултимодални пътувания. Това се изисква от Делегиран регламент (ЕС) №º 2017/1926, който бе приет по силата на Директивата относно интелигентните транспортни системи (ИТС). Пътуващите в Европа често не разполагат с достатъчно информация за пътувания „от врата до врата“. Ето защо от държавите членки се изисква да създадат национални точки за достъп, за да направят достъпни данните в подкрепа на информационните услуги за мултимодални пътувания.
Изисквания за безопасност на тунелите
Комисията настоятелно призовава БЪЛГАРИЯ и още 4 държави членки да приложат изцяло Директивата относно мерките за безопасност в големите пътни тунели (Директива 2004/54/ЕО). С Директивата се установяват минимални мерки за безопасност, свързани с инфраструктурата и експлоатацията на тунелите. Тя се прилага за всички тунели от трансевропейската пътна мрежа с дължина над 500 метра. Засегнатите държави членки не са приели пълния набор необходими мерки, за да гарантират най-високите стандарти за безопасност в някои от тунелите, които попадат в това приложно поле. Днешните мотивирани становища следват официалните уведомителни писма, изпратени през октомври 2019 г. Съответните държави членки разполагат с два месеца, за да уведомят Комисията за мерките, предприети за коригиране на това положение.
Енергетика и климат
Комисията изпрати официални уведомителни писма на България и други 12 държави членки за това, че не са представили своите национални дългосрочни стратегии за саниране. Съгласно Директивата за енергийните характеристики на сградите (Директива 2010/31/ЕС) държавите членки бяха задължени да представят на Комисията своите национални дългосрочни стратегии за саниране до 10 март 2020 г. Тези дългосрочни стратегии за саниране са ключов елемент на Директивата, който определя посоката, мерките на политиката и мобилизирането на финансовите ресурси, необходими за намаляване на въглеродните емисии от съществуващите сгради до 2050 г.
Сигурност на доставките на нефт
Други уведомителни писма са изпратени на България, Чехия и Румъния с искане за предприемане на действия за осигуряването на пълно прилагане на законодателството на ЕС относно запасите от нефт. С Директивата за запасите от нефт (Директива 2009/119/EО на Съвета) от държавите членки се изисква да поддържат минимални запаси от суров нефт и/или нефтопродукти в количество, което съответства най-малко на по-голямата от двете величини: 90 дни среднодневен нетен внос или 61 дни среднодневно вътрешно потребление.
