Сийм Калас, заместник-председателят на Комисията, отговарящ за транспорта, заяви: „Разработването на иновативни и алтернативни горива е очевидна възможност за по-ефективно използване на ресурсите от европейската икономика, за намаляване на прекалено силната ни зависимост от нефта и за развитието на транспортен сектор, който е в състояние да отговори на изискванията на 21-ви век. Взети заедно, Китай и САЩ планират до 2020 г. по техните пътища да се движат повече от 6 млн. електрически превозни средства. Това предоставя на Европа изключителната възможност да си осигури силна позиция на един бързоразвиващ се световен пазар.“
Пакетът от мерки за „чиста“ енергия за транспорта се състои от съобщение относно европейската стратегия за алтернативни горива, директива, която се съсредоточава върху инфраструктурата и стандартите, както и съпровождащ документ, в който се описва план за действие за използването на втечнен природен газ (ВПГ) в корабоплаването.
Основните предложения за мерки включват:
Електроенергия: Положението по отношение на станциите за зареждане с електроенергия се различава значително в различните части на ЕС. Водещите страни са Германия, Франция, Нидерландия, Испания и Обединеното кралство. Съгласно предложението ще се изисква във всяка държава членка да има определен минимален брой станции за зареждане, използващи еднакъв стандарт (вж. приложената таблица). Целта е да се създаде критична маса от станции за зареждане, така че дружествата да започнат масово производство на автомобили от този тип на приемливи цени.
Важен елемент от навлизането на пазара на този вид гориво е въвеждането на общ за целия ЕС модел на накрайник за зареждане. С цел премахване на съществуващата несигурност на пазара Комисията обяви днес, че накрайникът от „тип 2“ ще се използва като общ стандарт за цяла Европа.
Водород: Германия, Италия и Дания вече разполагат със значителен брой станции за зареждане с водород, въпреки че някои от тях не са обществено достъпни. Все още са необходими общи стандарти за някои компоненти, като например горивопроводи. Съгласно това предложение съществуващите станции за зареждане ще бъдат взаимно свързани, за да образуват мрежа с общи стандарти с цел да се гарантира мобилността на превозните средства, задвижвани с водород. Това се отнася до 14-те държави членки, които понастоящем разполагат с мрежа от станции за водород.
Биогорива: Този тип горива вече имат пазарен дял от почти 5 %. Те са от типа на смесените горива и не изискват никаква специална инфраструктура. Основното предизвикателство във връзка с тях е да се гарантира тяхната устойчивост.
Природен газ — втечнен (ВПГ) и сгъстен (СПГ) ВПГ се използва за корабоплаването както по море, така и по вътрешните водни пътища. Инфраструктурата за зареждане на плавателни съдове с ВПГ е в начален етап на развитие, като единствено Швеция разполага с малка база за зареждане на кораби с ВПГ, а в няколко други държави членки са налице планове за изграждане на такива съоръжения. Комисията предлага да бъдат инсталирани станции за зареждане с ВПГ във всичките 139 морски и вътрешни пристанища в рамките на основната трансевропейска мрежа съответно до 2020 и 2025 г. Не става дума за големи терминали за газ, а за постоянни или подвижни станции за зареждане. Това се отнася до всички големи пристанища в ЕС.
ВПГ: Втечнен природен газ се използва и за камиони, но в ЕС има само 38 станции за зареждане. Комисията предлага до 2020 г. да се изградят такива станции на всеки 400 km край пътищата от основната трансевропейска мрежа.
СПГ: Сгъстен природен газ се използва главно за леки автомобили. Един милион превозни средства понастоящем използват това гориво, което представлява 0,5 % от автомобилния парк, а целта на сектора е до 2020 г. броят им да се увеличи десетократно. Предложението на Комисията ще гарантира, че до 2020 г. обществено достъпни станции за презареждане, използващи общи стандарти, са на разположение в цяла Европа, като разстоянието помежду им не надхвърля 150 km.
ВНГ: Втечнени нефтени газове. Не са предвидени действия по отношение на ВНГ, като основната инфраструктура е вече създадена.
Държавите членки ще могат да въведат тези промени без да е необходимо използването на публични разходи, като изменят местните нормативни разпоредби за насърчаване на инвестициите на частния сектор и на промени в неговото поведение. Подкрепа от ЕС вече може да бъде предоставена от средствата за трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T), Кохезионния фонд и структурните фондове.
Вж. също: MEMO/13/24
