ЕП иска забраната за клониране на животни да обхваща тяхното потомство и вноса

 Разширяване на забраната

Депутатите аргументираха разширяването на забраната с високата смъртност при процедурата за клониране, която поражда тревоги във връзка с отношението към животните и от етично естество. По правило, клонираните животни не се създават, за да служат за производство на месо или мляко, а за да се използват за разплод, като тяхното потомство вече се използва за производство на храни. Затова според тях забраната трябва да покрива и клонирани ембриони, потомство на клонирани животни, зародишни продукти от клонирани животни и тяхното потомство, както и храни и фуражи от клонирани животни и от тяхното потомство.

Освен това Парламентът прие ограничения на вноса на животни от страни извън ЕС, тъй като в някои от тях клонирането за селскостопански цели е позволено. Така вносът на животни, на зародишни продукти и на храни и фуражи от животински произход няма да бъде позволен, освен ако не е придружен от сертификати, които да показват, че те не са получени от клонирани животни или от потомството на клонирани животни.

Изявления на авторките на доклада на ЕП

„Методите на клониране не са напълно развити и дори не е постигнат допълнителен напредък. Смъртността остава много висока. Много от животните, които са родени живи, умират в първите няколко седмици, и то по болезнен начин. Трябва ли да позволяваме това?“, заяви съавторката на доклада на ЕП от парламентарната комисия по околна среда Ренате Зомер (ЕНП, Германия).

„Досега можехме да внасяме репродуктивен материал от страни извън ЕС. Така си измивахме ръцете и оставяхме на други да вършат мръсната работа. Искаме цялостна забрана – не само на клонирането, но и на вноса на репродуктивен материал, на клонирани животни и на тяхното потомство. Бих искала да помоля Европейската комисия да преосмисли целия въпрос. Понякога политиката трябва да задава границите“, добави още г-жа Зомер.

„Трябва да вземем предвид както отражението върху здравето на животните, така и върху човешкото здраве“, заяви другата съавторка на доклада – Джулия Мои (ЕСПД, Италия) от парламентарната комисия по земеделие. „Този доклад изпраща послание на нашите търговски партньори, че ние не желаем да рискуваме собственото си здраве, здравето на нашите семейства и на бъдещите поколения, като използваме продукти от този род със съмнително качество. Нашите производители сега се сблъскват със силен конкурентен натиск, особено от Азия. Но Европа се основава на ценности и това включва и качеството. Ние трябва да се уверим, че няма да поемем по пътя, от който няма връщане“, посочи тя.

Висока смъртност и аномалии

Парламентът обосновава решението си със становище на Европейската агенция за безопасност на храните от 2008 година, че здравето и състоянието на значителен дял от клонираните животни са повлияни отрицателно, често в голяма степен и с фатален изход. Техниката на клониране има сравнително ниска ефективност – между 6 и 15% от пренесените ембриони при едрия рогат добитък водят до живо потомство и само 6% при свинете. Аномалиите при клониране водят до трудно раждане и смъртни случаи при новородените животни.

Гражданите не одобряват клонирането

Депутатите цитират също резултати от изследвания на потребителите, които показват, че европейските граждани са против потреблението на храни от клонирани животни и от тяхното потомство и че повечето не одобряват използването на клонирането за селскостопански цели по етични съображения и във връзка с благополучието на животните.

С приетите от Парламента изменения законодателният акт се превръща в регламент, който трябва да бъде директно приложен в страните членки, вместо директива, която би изисквала приемането на национално законодателство. Парламентът също така разширява обхвата на забраната, която ще покрива всички животински видове, отглеждани и размножавани за селскостопански цели, а не само едрия рогат добитък, свинете, овцете, козите и еднокопитните животни, както предлагаше Комисията.

Следващи стъпки

Авторките на доклада на ЕП ще започнат преговори със Съвета на ЕС за окончателната форма и текст на законодателството.