Икономическото възстановяване е все по-забележимо, но все още има предизвикателства. Преодоляването на натрупаните в продължение на повече от десетилетие дисбаланси изисква постоянни действия в областта на политиката, за да се гарантира, че Европа отново стъпва на пътя на засилен растеж при устойчиви темпове и постепенно намалява равнището на безработицата. Редица дисбаланси са налице едновременно в няколко държави членки. Част от предизвикателствата са свързани с големите външни задължения в някои икономики, постоянно високите равнища на излишъка по текущите сметки в резултат на слабото вътрешно търсене в няколко държави, разходната конкурентоспособност за държавите, традиционно отичащи най-големите дефицити по текущата сметка, както и държавите с най-големи загуби на експортни пазарни дялове. Подобряването на конкурентоспособността по отношение на неразходните фактори е важно за повечето от включените в анализа държави членки, както и въздействието на намаляването на задлъжнялостта върху частното потребление и инвестициите. От съществено значение е усилията за овладяване на тези дисбаланси да продължат, за да може неприемливо високите равнища на безработицата в много части на Европа да бъдат намалени.
Освен това основните измерения на макроикономическите предизвикателства в държавите членки постепенно се променят. Дефицитите по текущата сметка бяха значително намалени, което свидетелства също така за напредъка, постигнат в някои държави при компенсирането на загубата на конкурентоспособност. Продължават да са налице обаче предизвикателства, свързани с последиците от намаляването на задлъжнялостта по отношение на растежа в средносрочен план, високите равнища на частния и държавния дълг в условията на много ниско равнище на инфлацията, трудностите, с които жизнеспособни предприятия се сблъскват, за да получат достъпно кредитиране, както и високото равнище на безработицата.
Що се отнася до фискалната област, според последните прогнози благодарение на постигнатата през изминалите няколко години бюджетна консолидация се очаква средният темп на приспособяването да се забави както в ЕС, така и в еврозоната. Някои от държавите членки обаче трябва да предприемат допълнителни мерки за бюджетна консолидация, за да постигнат целите си за дефицита. Както в ЕС, така и в еврозоната отношението на дълга към БВП се очаква да е нараснало през 2013 г., а през 2014 г. да достигне най-високо равнище и да започне да намалява.
Приносът на големите държави членки за растежа в Европа е много важен. В най-големите държави членки в еврозоната приоритетите в рамките на политиката трябва да бъдат съсредоточени върху: засилване на вътрешното търсене и постигането на растеж в средносрочен план в Германия; преодоляване на пречките пред растежа в средносрочен план, като същевременно продължи работата по структурните реформи и бюджетната консолидация във Франция и Италия; продължаване на усилията за контролирано намаляване на задлъжнялостта, както и за структурно преобразуване на икономиката с цел постигане на устойчив растеж, а също и преодоляване на проблемите в социалната област в Испания.
За някои от макроикономическите предизвикателства решенията трябва да се търсят в контекста на протичащите в еврозоната процеси. Необходими са повече инвестиции и засилено търсене, овладяване на финансовата фрагментация и на предизвикателствата, свързани със задлъжнялостта, както и възстановяване на равновесието в условията на ниски инфлационни равнища и затруднена икономическа обстановка. Съгласно препоръката на Съвета от миналия юни, държавите членки следва да поемат отговорност, както индивидуално, така и колективно, за общата политика в еврозоната, за да се гарантира успешното функциониране на икономическия и паричен съюз, постигането на растеж и повишаването на заетостта.
Дисбаланси и прекомерни дисбаланси
Според изводите на Комисията дисбаланси са налице в 14 държави членки: Белгия, България, Германия, Ирландия, Испания, Франция, Хърватия, Италия, Унгария, Нидерландия, Словения, Финландия, Швеция и Обединеното кралство. В Хърватия, Италия и Словения тези дисбаланси се определят като прекомерни.
Държави членки с прекомерни дисбаланси
Хърватия трябва се справи с проблемите, свързани със значителния размер на външните задължения, спада в равнището на износа, силната задлъжнялост на дружествата, както и бързо нарастващия консолидиран държавен дълг, като решенията трябва да се търсят в условията на слаб растеж и слаби възможности за приспособяване. За да се намали дефицитът и да се предотврати неустойчиво нарастване на дълга е необходимо да се постигне съществена по размер допълнителна бюджетна консолидация. Хърватия е засегната от прекомерен бюджетен дефицит и до края на април 2014 г. трябва да предприеме ефективни действия за преодоляването му. Ако не бъдат предприети допълнителни мерки, има риск Хърватия да не изпълни целите си през 2014 г.
В икономиката на Словения продължават да се наблюдават прекомерни макроикономически дисбаланси, които изискват мониторинг и непрекъснати и решителни действия в рамките на политиката, при все че през последните години настъпи известно подобрение благодарение на макроикономическото приспособяване и провежданата активна политика.
Според Комисията Испания, чиято икономика преди една година също бе засегната от прекомерни дисбаланси, е постигнала значителна корекция за изминалия период и ако тази тенденция се запази, дисбалансите ще продължат да намаляват с течение на времето. Въз основа на този напредък може се направи изводът, че дисбалансите в Испания вече не са прекомерни, но същевременно Комисията подчертава, че рискове все още има.
По отношение на Дания, Люксембург и Малта също бяха извършени задълбочени прегледи, но Комисията стигна до заключението, че що се отнася до ПМД, дисбаланси не са налице.
Като част от редовното наблюдение на задълженията в рамките на процедурата при прекомерен дефицит днес Комисията също така използва нов инструмент в рамките на засилените мерки по Пакта за стабилност и растеж, за да привлече вниманието на две държави членки от еврозоната, а именно Франция и Словения, към наличието на риск от неизпълнение на препоръчаната за тази година бюджетна цел[1]. В контекста на европейския семестър през юни Комисията ще направи оценка на цялостната ситуация по отношение на задълженията по Пакта за стабилност и растеж и ако е необходимо, ще предложи подходящи мерки на Съвета.
Следващи стъпки
Дисбалансите и прекомерните дисбаланси, които държавите членки трябва да преодолеят, са от различно естество. Отделните задълбочени прегледи осигуряват аналитична основа за диалога, който следва да започне с държавите членки в рамките на подготовката на техните национални програми за реформи и програмите им за стабилност и за конвергенция (средносрочни фискални планове). Тези планове трябва да бъдат представени на Комисията до края на април, а оценката им ще бъде извършена от Комисията в началото на юни, когато тя ще представи и актуализиран набор от конкретни препоръки към държавите членки в рамките на заключителната фаза на европейския семестър. Тогава Комисията ще вземе решение за това дали са необходими допълнителни стъпки по отношение на държавите членки с прекомерни дисбаланси.
За държавите, получаващи подкрепа по програми за финансова помощ (Гърция, Кипър, Португалия и Румъния) процедурата при макроикономически дисбаланси не се прилага, тъй като те вече са под наблюдение в рамките на програмите за макроикономически корекции.
