Средствата за социална закрила намаляват по-бързо в сравнение с предишни икономически кризи
Затягането на публичните бюджети е повлияло зле на заетостта както пряко – чрез по-ниска заетост в публичния сектор, така и непряко – чрез по-ниско съвкупно макроикономическо търсене. Промените в системите за данъци и обезщетения и намаляването на заплатите в публичния сектор са довели до значителен спад в доходите на домакинствата и са изложили на сериозен натиск жизнения стандарт на домакинствата с ниски доходи. Увеличаването на данъците и намаляването на публичните разходи са повлияли различно на групите с високи и ниски доходи. Според анализа от съществено значение е бюджетните реформи да се планират внимателно, за да се избегне прекомерно засягане на хората с най-ниски доходи. Процентът на хората в ЕС, сигнализиращи за финансови затруднения, остава много над равнищата, наблюдавани през изминалото десетилетие – засегнато е почти всяко четвърто домакинство с ниски доходи.
Разходите за социална закрила изиграха основна роля за компенсиране на загубите на доходи на домакинствата през ранните етапи на кризата и помогнаха за стабилизиране на икономиката. От средата на 2010 г. тяхното въздействие намаля и през 2012 г. бе незначително дори в страни, в които безработицата продължи да се повишава. Спадът в социалните разходи бе много по-силен, отколкото при минали рецесии, донякъде като отражение на изключителната необходимост от фискална консолидация в контекста на кризата в еврозоната. Този спад неутрализира стабилизиращата функция на социалните системи в много от страните от ЕС и вероятно допринесе за влошаване на рецесията, поне в краткосрочен план.
Европейският съвет през март 2013 г. потвърди, че борбата с безработицата и социалните последици от кризата остават ключов приоритет за ЕС и неговите държави членки. През февруари 2013 г. Комисията предложи пакет за социални инвестиции, съдържащ насоки за по-ефективни и резултатни социални политики на страните от Съюза в отговор на предизвикателствата пред тях (вж. IP/13/125, MEMO/13/117, MEMO/13/118 и SPEECH/13/141). В пакета бе подчертано, че публичните инвестиции в области като детските грижи, образованието и подпомагането на активния живот на възрастните хора и остаряването в добро здраве трябва да бъдат запазени или дори засилени в условията на ограничени публични бюджети, тъй като без подобни инвестиции много хора не могат да участват в обществото или да развиват своя икономически потенциал.
Безпрецедентно високи равнища на младежка безработица
Безработицата сред младите е достигнала нов връх в ЕС (23,6 % от активните млади хора са били без работа през януари 2013 г.), а периодите на безработица сред младите стават все по-дълги. 7,1 % от активните млади хора са останали без работа повече от година през третото тримесечие на 2012 г. в сравнение с 6,3 % една година по-рано. Тази тенденция може да доведе до отчуждаване на младите хора от пазара на труда и от обществото като цяло. Растящият брой на младите хора на възраст под 25 години, които нито работят, нито учат (понастоящем около 8 милиона), също е повод за безпокойство.
За да се справи с неприемливо високото равнище на младежка безработица, на 5 декември 2012 г. Комисията представи пакет за младежката заетост (вж. IP/12/1311, MEMO/12/938 и SPEECH/12/910). В пакета е включено предложение за препоръка за въвеждане на гаранция за младежта във всяка държава членка, гарантираща, че всички млади хора на възраст до 25 години получават добра оферта за работа, продължаване на образованието или професионален стаж в срок от четири месеца, след като напуснат образователната система или останат без работа. Съветът на ЕС постигна политическо споразумение по тази препоръка на 28 февруари 2013 г. (вж. MEMO/13/152). Неотдавна Комисията предложи също оперативни правила за бързо прилагане на инициативата за младежката заетост (вж. IP/13/217). Инициативата бе предложена от Европейския съвет на проведеното на 7 и 8 февруари 2013 г. заседание, като предвиденият за нея бюджет е в размер на 6 милиарда евро за периода 2014 — 2020 г.
Кризата засяга раждаемостта
В прегледа на Комисията за тримесечието се анализира също така отрицателното въздействие на кризата върху раждаемостта. От 2009 г. раждаемостта е спряла да расте и остава стабилна на равнище малко под 1,6 деца на жена в 27-те страни от ЕС. Средната възраст на жените по време на раждане е продължила да се покачва и е достигнала 30 години. От друга страна очакваната продължителност на живота е продължила да расте и е достигнала 77,4 години за мъжете и 83,1 години за жените. Миграцията от страни извън ЕС е спаднала след пика през 2007 г., но дори през 2011 г. населението в 27-те страни от ЕС е нараснало с половин милион души, което означава един имигрант от страна извън Съюза на хиляда жители на ЕС. Броят на хората, получили гражданство, е по-висок и е достигнал почти един милион души. Ясно е, че дългосрочните предизвикателства пред пазара на труда в ЕС, дължащи се на намаляващата и остаряваща работна сила, остават сериозни.
Допълнителна информация
Тримесечен преглед на трудовата заетост и социалното положение
