Към момента около 80% от европейския бюджет се дължат на преки вноски от страни-членки, определяни на база на техния брутен национален доход. Това не винаги е било така - в миналото много по-голямо значение са имали други източници на приходи, сред които са митата от вноса на стоки в ЕС и отчисления на база на ДДС.
През 2014 г. бе възложено на Марио Монти да изготви препоръки за нова система на самостоятелни приходи в бюджета на ЕС, наричани „собствени средства“. В четвъртък бившият италиански премиер и еврокомисар ще представи крайния текст на доклада в ЕП.
При изслушването си във връзка с поемането на бюджетния ресор на 9 януари комисарят Гюнтер Йотингер даде индикации, че вероятно ще използва доклада в предстоящия преглед на текущата многогодишна финансова рамка, която обхваща периода 2014-2020 г.
Как да се финансира ЕС в бъдеще
Документът е изготвен от група под ръководството на г-н Монти, в която са включени представители на Европейския парламент, Съвета и Комисията. От името на Парламента по него са работили Ален Ламасур, Ги Верхофстад (АЛДЕ, Белгия) и бившия депутат от България Ивайло Калфин.
В интервю преди представянето на доклада г-н Ламасур обясни, че от 80-те години на ХХ век националните вноски първо играят допълваща роля, а постепенно заменят все повече от останалите източници на приходи в бюджета. Това обаче довежда до проблеми при договарянето на бюджетните рамки:
„Всеки път, когато тече дискусия в Съвета за многогодишната финансова рамка или за годишните бюджети, вместо да се обсъжда как да се финансират общите цели, всеки министър се безпокои само за едно нещо, което е „Как да си върна това, което давам?“. Последните преговори за многогодишната финансова рамка през 2013 г. бяха ужасяващи.“
По-добри алтернативи
Европейският съюз може да намери други решения на проблема с финансирането - например, разработването на нова система, която включва както традиционните „собствени средства“ (мита и ДДС вноски), така и нови източници на приходи.
В тази връзка Ален Ламасур заяви, че при подготовката на доклада представителите на Парламента са настоявали предложенията за източници на финансиране да не се ограничават до едно-две, а да включват широк набор от възможни решения. Така ако в определена година конкретен вид данък не донесе очакваните приходи, това няма да повлияе отрицателно на бюджета на ЕС.
Кой ще решава за бюджета
На въпрос за това дали правителствата на страните-членки няма да изразят безпокойство, че ще загубят контрол над бюджета, ако той стане по-малко зависим от преките вноски на страните-членки, г-н Ламасур каза: „Разбира се, това ще бъде един от аргументите на финансовите министри, но това е заблуда. Въобще няма да има прехвърляне на правомощия“.
Той посочи, че евентуални решения относно добавка към ДДС ще бъдат взети от тези, които вземат същите решения на национално ниво. „На европейско ниво те ще изпълняват същата роля, каквато и на национално ниво“, подчерта депутатът.
Повече средства в бюджета?
Целта на доклада, изготвен под ръководството на Марио Монти, не е увеличаването на размера на бюджета, който в момента се равнява на около 1% от брутния вътрешен продукт на ЕС. Това обаче може да е последица от разнообразяването на източниците на приходи, обяснява Ален Ламасур: „Докато бюджетът се финансира от национални вноски, увеличаването му е политически невъзможно. Но ако той се основава на непреки данъци, например ДДС или данък върху въглеродните емисии, данъчните приходи могат да се увеличат автоматично с годишния икономически растеж. Така получавате повече пари, без да се вземат политически решения и без да се увеличава относителното бреме за данъкоплатеца.“
