Законодателството за преносимостта на онлайн услугите ще даде на тези, които са се абонирали за правото да гледат филми, слушат музика или четат книги от онлайн доставчик в своята страна, достъп до същата услуга и във всяка друга страна от ЕС, в която те пребивават за ограничен период от време. Към момента този достъп често е ограничен или напълно блокиран.
Докладчикът на ЕП Жан Мари Кавада (АЛДЕ, Франция) обясни разпоредбите: „Ако живеете например в Германия, но отивате да почивате, да посетите семейството си или да работите в Испания, вие ще имате достъп до услугите, които сте ползвали в Германия, във всяка страна в ЕС, тъй като текстът покрива целия ЕС“.
Правилото ще важи за хора, които пребивават в чужбина за ограничен период от време - например, за ваканция, командировка или обучение.
Доставчиците на съдържание ще имат възможност да проверяват местоположението на абонатите. Европейският парламент поиска включването на текстове в законодателството, които да гарантират сигурността на личните данни на потребителите в рамките на целия процес на проверка.
Законодателството ще влезе в действие през първата половина на 2018 г. и ще се отнася и за вече сключени абонаменти. Една от целите му е да насърчи използването на легално придобито, а не на пиратско, съдържание.
Още стъпки за развитие на дигиталния пазар
Законодателството за преносимостта на онлайн услугите е свързано с цялостната политика на ЕС за развитие на общ дигитален пазар. Част от тази инициатива е премахването на таксите за роуминг в ЕС от 15 юни 2017 г.
Депутатите работят и по правила срещу гео-блокирането, които трябва да гарантират, че продавачите на стоки и услуги онлайн не дискриминират клиенти въз основа на тяхното местоположение в ЕС.
Пазарът на стрийминг услуги
Според Европейския съюз за радио и телевизия (European Broadcasting Union - EBU) близо 11% от европейските домакинства са имали абонамент за гледане на видео съдържание при поискване. Делът на тези домакинства се очаква да се удвои до 2020 г.
Около 54% от абонаментите в ЕС са за Netflix. Преносимостта на съдържание се отнася обаче не само за филми, но и за всички други дигитални продукти като електронни книги и песни.
