596 млн. евро за развитие на научните изследвания и образованието в България

 Инвестициите ще се съсредоточат в следните приоритетни области:

  • До 243 млн. евро от ЕФРР ще бъдат инвестирани в развитието на пазарно ориентирани научни изследвания чрез създаване на центрове за върхови постижения и/или центрове на компетентност, в които ще се извършват висококачествени научни изследвания и иновации в областите, определени в Стратегията за интелигентна специализация в областта на научните изследвания и иновациите. Част от това финансиране ще бъде използвано и за подобряване на териториалното и тематичното разпределение на научноизследователската инфраструктура, за да се подпомогне регионалната интелигентна специализация. Друга цел е да се насърчава участието на български изследователи в европейското научноизследователско пространство и в дейности по международно сътрудничество.
  • Инвестициите в образованието (около 220 млн. евро от ЕСФ) ще имат за цел подобряване на уменията на учащите чрез новаторски методи на преподаване. Те ще се използват за подобряване на качеството на висшето образование с оглед на постигане на по-добра реализация на пазара на труда, както и за модернизиране на професионалното образование и на ученето през целия живот. Значително внимание се отделя на мерките за повишаване на квалификациите на изследователите и преподавателите чрез подобряване на техните възможности за мобилност и професионално развитие.
  • 110 млн. евро от ЕСФ са предназначени специално за интеграция на деца, които са изложени на риск от изключване от системата на образование, защото принадлежат към маргинализирани етнически групи или към групи със специални образователни потребности. По този начин програмата ще играе основна роля за намаляване на дела на преждевременно напускащите училище.

Основни очаквани резултати:

  • Създаване на до 11 нови центъра за върхови постижения и 300 нови работни места в областта на научните изследвания;
  • Подпомагане на до 350 съвместни дейности по научни изследвания и сътрудничество между научноизследователски институции и предприятия;
  • Подпомагане на 20 регионални лаборатории и пилотни центрове;
  • Участие на над 1000 изследователи в научноизследователска дейност;
  • Осигуряване на възможности за 1500 училища и 160 000 ученици да развиват специфични знания, умения и компетентности;
  • Предоставяне на стипендии на около 30 000 студенти и участие на 850 студенти в програми за мобилност;
  • Участие на хиляди студенти в дейности по практическо обучение в реална работна среда, включително в дейности за професионално ориентиране.
  • Целево подпомагане на институциите за деца и ученици със специални образователни потребности.

 

Контекст

На 7 август 2014 г. Европейската комисия прие споразумение за партньорство с България, в което се определя стратегията за оптимално използване на европейските структурни и инвестиционни фондове в регионите и градовете на страната за периода 2014 — 2020 г. (IP/14/910). В рамките на съфинансираните от Европейския социален фонд (ЕСФ) оперативни програми („Развитие на човешките ресурси“, „Наука и образование за интелигентен растеж“ и „Добро управление“) целите по споразумението за партньорство са превърнати в приоритети за инвестиции и конкретни действия, което ще позволи да се избират, осъществяват, наблюдават и оценяват отделните проекти в зависимост от приоритетите и целите, съгласувани с Комисията.

Европейският социален фонд играе основна роля за подпомагане на инвестициите на държавите членки в човешки капитал и по този начин за укрепване на конкурентоспособността на европейската икономика в периода на излизане от кризата. Всяка година със средства от ЕСФ се оказва подкрепа на повече от 15 милиона души, като им се помага да подобрят своите умения, улеснява се интеграцията им на трудовия пазар, противодейства се на социалното изключване и бедността и се увеличава ефективността на публичните администрации.

За периода 2014—2020 г. за първи път в историята на европейската политика в областта на сближаването беше определен минимален дял от 23,1% на ЕСФ (на равнище ЕС) във финансирането на политиките на сближаване — вж. MEMO/14/84.