При откриването на кръглата маса, Виолета Симеонова Станичич, ръководител на Информационното бюро на ЕП в България, отбеляза, че до момента в България има 25 жени, които са жертви на обезобразяване с киселина – престъпление, което в подобни размери в ЕС съществува само в нашата страна, като последната жертва е от вчера.
Заместник-министърът на вътрешните работи Веселин Вучков представи националната законова рамка за борба срещу домашното насилие, както и официална статистика на МВР за жените, станали жертви на насилие: през 2010 г. 26 497 жени са станали жертва на насилие (или 36% от всички лица, жертви на престъпления), 27 жени са станали жертва на умишлено убийство, има 173 изнасилвания, 61 отвличания... Най-голям процент са жертвите на кражби и грабежи.
Българският евродепутат Антония Първанова (АЛДЕ) представи стряскащите данни, че 45% от всички жени в ЕС са били жертва на някакъв вид насилие, а всяка пета жена в Европа е обект на домашно насилие. Общите годишни разходи в ЕС, свързани с домашното насилие, се равняват на 16 млрд. евро; над 130 млн. жени и момичета в световен мащаб са били подложени на генитално осакатяване, а в ЕС те са 500 хиляди.
След това тя изложи съществуващите мерки на европейско ниво за предотвратяване на насилието срещу жени, като предложението на Комисията от 18 май 2011 г. за директива за минимални стандарти за права, подкрепа и защита на жертвите на престъпления, както и за регламент за взаимно признаване на мерките за защита на жертвите. От друга страна, все още съществуват ограничения пред хармонизацията на законодателството в ЕС - Договорът от Лисабон, въпреки че увеличава правомощията на наднационално ниво, не дава възможност за установяване на общоевропейски акт, пенализиращ всички форми на насилие над жени, а само негови отделни проявления.
В заключение д-р Първанова очерта възможностите за действие, като приемането на директива за борба с насилието срещу жените, както и на стратегия и европейски план за действие в областта. Необходимо е също така да се гарантира високо качество на специализираните услуги за жертвите на насилие, както и за превенция и защита.
Мария Неделчева (ЕНП) изтъкна, че е необходимо постоянно обсъждане на тези проблеми, за да се видят положителните тенденции в национален и европейски план, и да се реши какви конкретни мерки могат да се предприемат за в бъдеще. Според нея е необходимо също така учениците и най-малките да бъдат възпитавани от най-ранна възраст, защото тогава трябва да започне борбата със стереотипите.
От страна на неправителствените организации, Албена Койчева от фондация "Български Център за Джендър Изследвания" говори по темата за българското законодателство и защитата от насилие, основано на пола, а Надежда Стойчева от фондация "Асоциация Анимус" разказа за психическите последици за жертвите от преживяното насилие. Силвия Овчарченска от сдружение "Знание, успех, промяна" (гр. Дупница) представи междуинституционалното сътрудничество и опита в работата с лица, пострадали от домашно насилие.
Много емоциално беше изложението на Мария Бонева (асоциация "С лице към живота"), която самата е жертва на заливане с киселина. Говорейки за своя собствен опит в тази изключително тежкс ситуация, тя представи живота на българската жена след преживяно заливане с киселина и последвалото обезобразяване (и възможно ослепяване), лечението и възстановяването след това, както и трудностите за социално интегриране. Тя изложи също така и предложения за промени в Наказателния кодекс и в социалната и здравна сфера – например за жените, пострадали чрез обезобразяване и ослепяване, да има помощи в размер на минималната работна заплата за периода на лечение и възстановяване, както и да се създаде национален център за работа и подпомагане на жени, жертва на насилие във всичките му форми.
Сред най-големите проблеми са, че към настоящия момент Здравната каса няма пътека, по която да се поеме цялостно лечение (което трае от 2 до 7 години), а лечението в чужбина е изключително скъпо; различните фондове и организации, които подпомагат такива случаи, имат тежка бюрократична структура и това пречи за осъществяване на реална помощ за лечение; невъзможността за намиране на работа с адекватно заплащане; липсата на данъчни облекчения или помощи за жертвата, която в повечето случаи е и майка. Освен това, липсват реални и ефективни присъди - в 90% от случаите на обезобразени жени в България насилниците са на свобода, а жертвите живеят и с тази мисъл, освен болката и обезобразяването.
След това д-р Росанка Венелинова от "Център "Надя" говори по въпроса за насилието срещу възрастни жени в семейството, а Галя Миткова от Българска асоциация на социалните работници (БАСР) направи изложение по проблема за насилието при зависимостите.
Накрая на форума се състоя изключително оживена дискусия между участниците, които изложиха различни аспекти на насилието срещу жените, както и възможни практически мерки за неговото предотвратяване.
