Въпреки постигнатия напредък жените са далеч по-слабо представени от мъжете сред депутатите в Парламента. В момента техният дял е около 36% от всички депутати. Вижте нашия видеоматериал, за да научите как са се променили нещата и колко път предстои да бъде извървян.
Преди първите преки избори за Европейски парламент присъствието на жени сред евродепутатите е било минимално. Само 31 жени са били членове на Парламента от 1952 г. до първите избори през 1979 г.
След 1979 г. броят на жените започва да расте. Показателно е, че известната феминистка Симон Вейл става първият председател на пряко избрания Парламент.
„Силата на жените в политиката определя тяхната способност да участват и да вземат решения за колективното управление на нашите общества. Ние трябва да продължим борбата“, заявява Вилия Блинкевичуте (С&Д, Литва), председател на комисията по права на жените и равенство на половете.
Работата на Парламента за баланс на половете в политиката
Европейският парламент подкрепя от дълги години равенството между мъжете и жените. Този принцип намира отражение в приетия през 1957 г. член 119 на Договора от Рим (сегашен чл. 157), който заявява, че мъжете и жените следва да получават еднакво заплащане за еднакъв труд.
В приет през януари 2019 г. доклад Парламентът подчерта, че е важно да се увеличи присъствието в избирателните списъци на лица от по-слабо представения пол, каквито често са жените. Освен това депутатите призоваха политическите партии да осигурят баланс между мъжете и жените при кандидатите за членове на ЕП на европейските избори през 2019 г.
Също през настоящия мандат Парламентът призова за по-добра защита на жените от сексуален тормоз в политиката и настоя за ясни политики и процедури за защита.
През 2012 г. депутатите приветстваха мерките в някои страни за баланс между половете в политиката, включително системи за налагане на паритет или квоти в тази област.
Още по-рано, през 2001 г., Парламентът заяви в резолюция, че привличането на жените в процеса на вземане на решения укрепва демокрацията и е необходимо условие за отчитането на интересите и проблемите на жените.
