На 11 септември депутатите гласуваха доклад с препоръки за борбата с психичния и сексуалния тормоз в ЕС. Пина Пичерно (С&Д, Италия) обяснява някои от основните предложения.
Скандалът с Харви Уайнстийн изведе на преден план въпроса със сексуалния тормоз. Колко голям е проблемът в ЕС и защо имаме нужда от единен подход?
Движението #metoo ни показа, че проблемът е по-широко разпространен, отколкото всеки един предполагаше. Данните загатват за мащаба: около 55% от жените в ЕС са били подложени на сексуален тормоз, а над 20% от жените на възраст между 18 и 29 г. са преживели преследване или тормоз онлайн. Имайки предвид, че повечето жени и момичета не подават сигнали, реалните измерения са всъщност много по-големи.
Имаме нужда от единна ясна дефиниция за тормоз − без такава дефиниция ще бъде трудно да премахнем проблема, тъй като представите се различават. След като определим какво представлява сексуалният тормоз и какво той не е, ще можем да се заемем по-добре с проблема и да окажем подкрепа на жертвите.
Жертвите на сексуален тормоз често не подават жалби. Какви са основните пречки и решенията?
Повечето жени и момичета се страхуват да изобличат насилието. Те могат да чувстват срам или страх, че ще бъдат обвинени, или, в случаите на сексуален тормоз на работното място, да се опасяват, че ще загубят работата си или че ще бъдат наказани.
Едно от решенията е да подобрим обучението на полицията и на съдебните власти, както и да разработим сигурни и независими процедури на работа, в университетите и училищата, за да могат жените да подават сигнали по-лесно.
Интернет, социалните мрежи и форумите дават възможности за оказване на тормоз и насилие. Какви мерки предлагате срещу тормоза онлайн?
Ние се нуждаем от ясна дефиниция на обществено пространство, която да включи в обхвата на правилата виртуални пространства като социални мрежи, блогове, чатове и други, където има случаи на тормоз и следене. Това ще улесни властите при преследването на извършителите и оказването на помощ на жертвите.
Разпространяването на порнографски материали за отмъщение, без разрешението на заснетия, има ужасни психологически последици, включително самоубийства в най-крайните случаи. Затова предлагам заделянето на средства в европейския бюджет за пилотен проект за онлайн бюро за помощ, което ще осигурява подкрепа на всяко едно момиче или жена, станали жертви на следене онлайн, сексуален тормоз или порно за отмъщение.
Ние също така призоваваме Комисията да разшири дефиницията за противозаконна реч на омразата в реалния и виртуалния свят, за да обхване женомразството.
Освен всичко друго ние искаме и задълбочено, систематично събиране на данни за тормоза, които са сравними и разделени по пол и възраст, за да имаме ясен поглед върху развитието на проблема.
