Често задавани въпроси за Европейската прокуратура

На 1 август 2018 г. Комисията потвърди участието на Нидерландия в Европейската прокуратура.

Днес (7 август 2018 г.) Комисията потвърди, че Малта е 22-ата държава членка, която ще се присъедини към Европейската прокуратура.*

Какво представлява Европейската прокуратура?

Европейската прокуратура ще бъде независима и децентрализирана прокурорска служба на Европейския съюз с компетентност да разследва и преследва по наказателен ред престъпленията против бюджета на ЕС, като например измами, корупция или трансгранични измами с ДДС в размер на над 10 милиона евро, и да предава на съд извършителите на такива престъпления.

Европейската прокуратура ще функционира като единен орган на територията на участващите държави членки и ще обединява усилията на европейските и националните правоприлагащи органи в единен, интегриран и ефикасен подход.

Защо ни е нужна Европейска прокуратура?

Понастоящем финансовите интереси на ЕС не са достатъчно добре защитени, а трансграничните измами с ДДС представляват съществена загуба на приходи за националните бюджети.

На първо място, съществуващите органи на ЕС — Европейската служба за борба с измамите (OLAF), Европейската агенция за сътрудничество в областта на наказателното правосъдие (Евроюст) и Европейската полицейска служба (Европол) — не могат да извършват наказателни разследвания, нито да преследват по наказателен ред случаите на измама. OLAF може само да предава резултатите от административните си разследвания на компетентните национални органи, които след това решават самостоятелно дали да образуват наказателно производство въз основа на констатациите на OLAF.

На второ място, има големи различия в националните усилия в областта на правоприлагането от страна на отделните държави членки, като последните не винаги предприемат необходимите действия за справяне с престъпленията против бюджета на ЕС. Понастоящем едва в около 50 % от случаите на съдебни препоръки, предадени от OLAF на националните прокурорски органи, се стига до предявяването на обвинение. Процентът предявени обвинения варира значително между отделните държави членки.

На трето място, освен малкия брой наказателни преследвания, процентът на събраните суми от извършените измами също е нисък. Извършителите на измами, засягащи бюджета на ЕС, или тези, организиращи сложни измами с ДДС, които всяка година костват поне 50 милиарда евро загуба на приходи за националните бюджети, знаят, че има голяма вероятност да запазят облагите от престъпленията си, като залагат на липсата на съгласувани усилия в областта на правоприлагането в ЕС.

Какви ще бъдат основните характеристики на Европейската прокуратура?

Европейската прокуратура ще бъде независим и високоспециализиран орган. Прокурорите от Европейската прокуратура ще извършват своите разследвания във всички участващи държави членки, като работят координирано, бързо обменят информация и полагат съвместни усилия, за да осигурят координиране на разследванията, бързо замразяване или изземване на активите и при необходимост изискват задържането на заподозрените извършители на престъпления, като всичко това става в рамките на обща европейска стратегия за разследване и наказателно преследване.

Европейската прокуратура ще се опре на капацитета на държавите членки и ще обедини експертен опит в области като анализ на престъпността, данъци, счетоводство или ИТ, като гарантира безпроблемна комуникация без езикови бариери. Разследващите служители от Европейската прокуратура ще действат чрез улеснени процедури като единен орган, като се освободят от ограниченията на по-времеемкото и сложно ad hoc сътрудничество между различните национални органи по конкретни случаи.

Освен това Европейската прокуратура ще вижда нещата в цялостна перспектива и по този начин по-лесно ще открива и следи измамите и другите престъпления.

Каква ще бъде структурата на Европейската прокуратура?

Европейската прокуратура ще бъде структурирана на две равнища — централно равнище и национално равнище. Централното равнище ще се състои от европейския главен прокурор, 21 европейски прокурори (по един от всяка участваща държава членка), двама от които ще бъдат с функциите на заместници на европейския главен прокурор, административен директор и специализиран технически и разследващ персонал. Децентрализираното равнище ще се състои от европейските делегирани прокурори, които ще бъдат установени в участващите държави членки. Службата на централно равнище ще упражнява надзор върху разследванията и повдигането и поддържането на обвинението на национално равнище.

Как ще работят европейските делегирани прокурори?

Европейските делегирани прокурори ще бъдат част от Европейската прокуратура. По принцип европейските делегирани прокурори ще провеждат разследванията и преследването по наказателен ред в своята държава членка, като работят в тясно сътрудничество с националните правоприлагащи органи и прилагат националното законодателство. Действията им ще се координират от централна служба, ръководена от европейския главен прокурор, който ще осигурява съгласуваността и ефикасността между участващите държави членки.

Благодарение на тази децентрализирана структура Европейската прокуратура ще може да използва директно познанията на национално равнище, като задълбоченото познаване на националните съдебни системи и на местния език, интеграцията в местните структури за наказателно преследване и практиката на местните съдилища при разглеждане на делата и т.н.

Европейските делегирани прокурори могат да продължат да изпълняват функциите си на национални прокурори (т.е. ще имат двойна функция). Когато обаче действат в рамките на мандата на Европейската прокуратура, делегираните прокурорите ще бъдат напълно независими от своите национални прокурорски органи.

Как ще бъдат избирани прокурорите в Европейската прокуратура?

Европейският главен прокурор и европейските прокурори ще се избират от комитет за подбор. Поради тази причина на 31 юли 2018 г. Комисията предложи решение за изпълнение на Съвета за назначаване на членовете на комитета. Основната задача на комитета за подбор ще бъде да изготви списък на подбраните кандидати за позицията на европейски главен прокурор и да оцени квалификациите на кандидатите за европейски прокурори преди назначаването им от Съвета.

Комитетът ще бъде съставен от дванадесет души. Всички те ще са работили като бивши членове на Съда и Сметната палата, бивши национални членове на Евроюст, членове на националните върховни съдилища или като високопоставени прокурори и адвокати. Що се отнася до състава на комитета, Комисията е взела предвид необходимостта от географски баланс, баланс между половете и надлежно представителство на правните системи на държавите членки, участващи в Европейската прокуратура.

След приемането на това предложение се очаква Съветът да обсъди и приеме решението за изпълнение на Съвета относно назначаването на членовете на комитета за подбор. На това основание се предвижда комитетът за подбор да поеме функциите си през октомври 2018 г. Очаква се комитетът за подбор да изпълнява задачите си по избора на европейски главен прокурор и европейски прокурори до края на 2019 г.

Кое е правното основание за създаване на Европейската прокуратура?

В Договора от Лисабон се поставя особен акцент върху борбата с тежките финансови и икономически престъпления с трансгранично измерение. Правното основание и правилата за създаването на Европейската прокуратура са предвидени в член 86 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), който гласи:

„В борбата с престъпленията, засягащи финансовите интереси на Съюза, Съветът, чрез регламенти, в съответствие със специална законодателна процедура, може да учреди Европейска прокуратура на основата на Евроюст.“

В член 86 от ДФЕС също така се предвижда възможността за създаване на Европейската прокуратура чрез засилено сътрудничество, ако група от най-малко 9 държави — членки на Европейския съюз, желае това.

Европейската прокуратура ще бъде компетентна за престъпленията, засягащи бюджета на Съюза, както са определени в Директивата относно борбата с измамите, засягащи финансовите интереси на Съюза, по наказателноправен ред (Директивата за защита на финансовите интереси), която бе приета на 5 юли 2017 г.

Какво представлява засиленото сътрудничество и има ли смисъл от създаване на Европейската прокуратура по този начин?

Засиленото сътрудничество е процедура, при която най-малко девет държави членки решават да действат заедно и да установят по-тясно сътрудничество в определена област. Тази процедура вече беше приложена в областта на бракоразводното право, патентите и режимите на имуществени отношения.

Чрез създаването на Европейската прокуратура 22 държави членки желаят да обединят усилията си и да подобрят защитата на финансовите интереси на Съюза.

Европейската прокуратура ще бъде ключов фактор в борбата с престъпленията против бюджета на ЕС. Създаването ѝ ще представлява огромна крачка напред за защитата на финансовите интереси на ЕС.

Неучастващите държави членки винаги ще могат да се присъединят към Европейската прокуратура на по-късен етап.

Кои държави членки ще участват в Европейската прокуратура?

На 8 юни 2017 г. 20 държави — членки на Европейския съюз, постигнаха съгласие по общ подход за създаване на Европейската прокуратура чрез засилено сътрудничество. Регламент (ЕС) 2017/1939 за създаване на Европейска прокуратура по процедурата за засилено сътрудничество беше приет от Съвета по правосъдие и вътрешни работи на 12 октомври 2017 г. и влезе в сила на 20 ноември 2017 г. Участващите държави членки, считано от датата на влизане в сила на регламента, са: Австрия, Белгия, България, Хърватия, Кипър, Чешката република, Естония, Финландия, Франция, Германия, Гърция, Италия, Латвия, Литва, Люксембург, Португалия, Румъния, Словакия, Испания и Словения.

На 1 август 2018 г. Нидерландия стана 21-ата държава членка, която ще вземе участие в Европейската прокуратура. Днес Комисията потвърди, че Малта е 22-ата държава членка, която ще вземе участие в Европейската прокуратура.*

На този етап не всички държави членки желаят да участват в Европейската прокуратура, но тези неучастващи държави членки могат да се присъединят по всяко време след приемането на Регламента.

Защо борбата с измамите да не бъде водена пряко от държавите членки?

Понастоящем само националните органи могат да извършват наказателни разследвания и да преследват по наказателен ред измамите, засягащи финансовите интереси на Съюза. Техните правомощия обаче не надхвърлят националните граници. Престъпленията против бюджета на ЕС често са сложни. Те включват няколко извършители, сложни и детайлно разработени схеми за измама, различни държави и различни национални юрисдикции. Освен това за успешното разследване на измамите е необходимо задълбочено разбиране на съответната правна и административна уредба.

Ефективното сътрудничество между държавите членки е затруднено поради различните наказателноправни системи, неяснотите около компетентността, времеемките процедури за предоставяне на правна помощ, езиковите проблеми, липсата на ресурси и различаващите се приоритети.

В резултат на посоченото, на национално ниво може да се счете, че измамите, засягащи бюджета на ЕС, отнемат твърде много време и ресурси, вследствие на което случаите на такива измами въобще да не се разглеждат или да се изоставят щом възникнат затруднения. В някои случаи националните органи може да решат да разследват само „собствената си“ национална част от престъплението, без да вземат предвид потенциално много по-широкомащабните последствия от схемата за измама.

Какво ще се промени със създаването на Европейската прокуратура?

Европейската прокуратура ще функционира като единен орган на територията на участващите държави членки и няма да е необходимо да разчита на традиционните инструменти на правото на ЕС за сътрудничество между съдебните органи на различните държави членки.

Тя ще обедини експертните познания и опит и ще функционира като единен орган на територията на всички участващи държави членки. Тя ще може да извършва бързи трансгранични действия, без да е необходимо да прибягва до времеемки процедури за съдебно сътрудничество. Тя също така ще позволи да се следва обща политика на наказателно преследване, като се сложи край на сегашния фрагментиран подход.

Европейската прокуратура ще спомогне за преодоляването на настоящите слабости и за справянето с измамите със средства на ЕС, надхвърлящи 10 000 евро, както и със сложните трансгранични случаи на измами, свързани с ДДС, с вреди за над 10 милиона евро.

Очаква се Европейската прокуратура да доведе до по-успешно наказателно преследване и до по-успешно събиране на парите — предмет на измама.

Как ще се гарантира независимостта на Европейската прокуратура?

На първо място, Регламентът постановява, че персоналът на Европейската прокуратура действа в интерес на Съюза като цяло и не търси, нито приема указания от която и да било външна инстанция. Тази разпоредба гарантира, че институциите, органите, службите и агенциите на Съюза и държавите членки зачитат независимостта на Европейската прокуратура и не се стремят да ѝ оказват влияние при изпълнение на нейните функции.

На второ място, Европейската прокуратура ще бъде структурно независима, защото няма да бъде интегрирана в друга институция или служба на ЕС.

На трето място, назначаването на европейския главен прокурор ще стане вследствие на открита покана за представяне на кандидатури и ще бъде извършено от Европейския парламент и от Съвета. Комитет, съставен от бивши членове на Съда на ЕС, членове на националните върховни съдилища и националните прокуратури и/или юристи с призната компетентност, ще спомогне за изготвянето на списък с подбрани кандидати. Мандатът на европейския главен прокурор е ограничен до седем години и не може да бъде подновяван, което гарантира, че той няма да се ръководи от съображения за преназначаване. Европейският главен прокурор може да бъде освободен от длъжност само с решение на Съда на ЕС по искане на Европейския парламент, Съвета или Комисията.

На четвърто място, по отношение на европейските делегирани прокурори Регламентът гарантира, че националните прокурори, назначени да работят за Европейската прокуратура, са напълно независими от националните прокурорски органи.

С какви процесуални права разполагат заподозрените лица?

Важно е да се засилят правните гаранции, които защитават физическите лица и предприятията, засегнати от разследвания или преследване по наказателен ред в Европейския съюз. Регламентът включва стабилен и цялостен набор от процесуални гаранции, които ще гарантират, че правата на заподозрените и другите лица, участващи в разследвания на Европейската прокуратура, ще бъдат защитени както от съществуващото законодателство на ЕС, така и от правата на защитата в национален план.

В Регламента се гарантира, че заподозряното лице разполага с всички права, предоставени от законодателството на ЕС и Хартата на основните права на Европейския съюз. Тези права са изброени изрично и включват правото:

  • на устен и писмен превод,
  • на информация и достъп до материалите по делото,
  • на достъп до адвокат и на комуникация с трети лица и те да бъдат информирани в случай на задържане,
  • да се запази мълчание и да се прилага презумпцията за невиновност,
  • на правна помощ,
  • да се представят доказателства, да се назначават вещи лица и да се изслушват свидетели.

Освен това, заподозряното лице разполага с правата на защитата, предоставени от националното право, от което зависи производството.

Каква ще бъде ролята на Евроюст след създаването на Европейската прокуратура?

Евроюст помага на националните органи за разследване и преследване по наказателен ред да си сътрудничат и да се координират в около 1 500 трансгранични случая годишно. Тя спомогна за изграждането на взаимно доверие и за преодоляването на трудностите, свързани с изключително разнообразните правни системи и традиции в ЕС. Евроюст обаче не е компетентна да извършва наказателни разследвания или да преследва по наказателен ред случаите на измама. През 2013 г. Комисията предложи реформа на Евроюст с цел допълнително подобряване на цялостното ѝ функциониране и да позволи на колегиума и на националните членове да се съсредоточат върху оперативните си задачи, т.е. да координират и насърчават сътрудничеството между националните съдебни органи в борбата с трансграничната престъпност.

Реформираната Евроюст ще оказва подкрепа на Европейската прокуратура в борбата с измамите, засягащи бюджета на ЕС. Тя ще я подпомага, като осигурява координацията на разследванията на Европейската прокуратура с разследващите органи на държавите членки, които не участват в създаването на Европейската прокуратура. Евроюст може да предостави подкрепата и ресурсите на своя административен апарат на Европейската прокуратура. Условията по тази договореност ще се уреждат подробно в споразумение между Европейската прокуратура и Евроюст.

Каква ще бъде ролята на OLAF след създаването на Европейската прокуратура?

OLAF ще запази компетентността си за провеждане на административни разследвания на нередностите, включително измамите, засягащи финансовите интереси на ЕС, и на тежките нарушения, извършени от служители на ЕС.

Тъй като не всички държави членки участват в Европейската прокуратура, OLAF ще продължи да провежда административните си разследвания във връзка с неучастващите държави членки по същия начин, както го прави днес.

В участващите държави членки, в области, които са от компетентността на Европейската прокуратура, тя и OLAF ще трябва да установят и поддържат тясно сътрудничество, насочено към гарантиране на взаимното допълване на съответните им правомощия и избягване на дублирането. В това отношение OLAF няма да образува административно разследване, успоредно с разследване, водено от Европейската прокуратура за същите факти. В такива случаи Европейската прокуратура може да поиска от OLAF да подпомогне или да допълни дейностите на Европейската прокуратура. Обратно, в случаите, когато Европейската прокуратура не провежда разследване, OLAF ще запази правомощието си да започне административно разследване по своя инициатива, в тясно сътрудничество с Европейската прокуратура, а Европейската прокуратура ще може да предоставя съответната информация на OLAF, за да може OLAF да обмисли подходящите административни действия.

На 23 май 2018 г. Комисията предложи да се измени Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 относно разследванията, провеждани от OLAF, с цел да се гарантира, че OLAF ще се превърне в близък и надежден партньор на Европейската прокуратура и че ще продължи да провежда административни разследвания с цел допълване на нейната работа.

Тясното сътрудничество между Европейската прокуратура и OLAF, както и продължаването на дейността на OLAF съгласно нейните правомощия, ще даде възможност за значително подобряване на защитата на финансовите интереси на Съюза.

Европейската прокуратура ще започне ли да задържа хора с помощта на собствени полицейски сили?

Не. Само националните органи ще могат да задържат хора за извършени от тях престъпления, които са от компетентността на Европейската прокуратура. Европейските делегирани прокурори ще извършват наказателни разследвания и ще повдигат и поддържат обвинение в участващите държави членки в тясно сътрудничество с националните полицейски служби и правоприлагащи органи. Европейската прокуратура ще може единствено да отправя искане към органите на съдебната власт за задържане на заподозряно лице, ако смята, че това е абсолютно наложително за провежданото от нея разследване, и ако същата цел не може да бъде постигната с мерки, които не са с толкова голяма степен на принуда. Такива искания ще се разглеждат и одобряват съгласно националното законодателство от компетентните национални съдебни органи.

Къде ще се намира седалището на Европейската прокуратура?

Седалището на Европейската прокуратура ще бъде в Люксембург.

Кога ще започне да функционира Европейската прокуратура?

Работата по създаване на Прокуратурата започна след влизането в сила на Регламента за създаване на Европейска прокуратура на 20 ноември 2017 г. Предвижда се, че след изтичането на тригодишен период на изграждане, Европейската прокуратура би могла да започне да функционира в края на 2020 г.